Определение № 3274 от 31.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3530/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба вх. № 6651/09.06.2023 г. от Т. М. М., чрез адв. И. Т. срещу определение № 1194/18.05.2023 г. по ч.гр.дело № 1955/2023 г. на ВКС, IV г.о., с което е оставена без разглеждане частната жалба на Т. М. М. срещу определението, постановено в открито съдебно заседание от 24.03.2023 г. по в.гр.дело № 2076/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е даден ход по същество и делото е обявено за решаване и е прекратено производството по гр.дело № 1955/2023 г. на ВКС, IV г.о. В жалбата се поддържа неправилност на изводите на съда в обжалваното определение. Според жалбоподателката протоколното определение на САС, с което е даден ход по същество и делото е обявено за решаване прегражда по-нататъшното развитие на делото. Сочи, че с него е препятствана възможността за упражняване на процесуалните права на жалбоподателката да се яви лично пред съда и да даде отговори на зададени въпроси от насрещната страна по делото по реда на чл.176 ГПК, че е поставена в неравностойно положение в процеса, тъй като по действието на обжалвания акт е лишена от възможността да упражни единствения процесуален способ, чрез който може да избегне възникването на неблагоприятни правни последици по смисъла на чл.176,ал.3 ГПК и да изрази становище пред съда. Поддържа се, че обжалваното протоколно определение на САС попада сред определението, посочени в т.5 от т.решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и подлежи на обжалване с частна жалба. В жалбата са изложени доводи за невъзможността на жалбоподателката да се яви лично в съдебно заседание, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото, за което е била задължена от първоинстанционния съд. Мотивирани са и доводи, че въззивният съд не е отстранил допуснати от първоинстанционния съд нарушения по приложение разпоредбата на чл. 176,ал.3 ГПК. Сочи за неправилни изводите на съда в обжалваното определение, че жалбата е недопустима, тъй като жалбоподателката разполага с други процесуални способи за защита по реда на чл.253 ГПК и чрез обжалване на постановеното съдебно решение на въззивната инстанция. Искането е да се отмени определението на състава на ВКС и делото да върне на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба С. Д. С. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното определение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и е допустима. С обжалваното определение на състав на ВКС е прието, че производството по делото е образувано по частна жалба на Т. М. М. срещу протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание от 24.03.2023 г. по възз. гр. дело № 2076/2022 г. на Софийския апелативен съд (САС), с което е даден ход по същество и (след провеждане на устните състезания между страните) делото е обявено за решаване. Прието е, че частната жалба е процесуално недопустима, тъй като определението, с което САС е дал ход по същество и е обявил делото за решаване не е от категорията определения, изрично посочени в закона като подлежащи на обжалване, както и не е от категорията определения, преграждащи развитието на производството по делото. Съдът е приел, че обжалваното определение не е сред определенията, посочени в мотивите към т. 5 от тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, за които са дадени разяснения, че са преграждащи развитието на производството по делото. Съдебният състав е приел, че въззивният съд, след като е счел делото за изяснено от фактическа страна, е дал възможност на страните да проведат устните състезания помежду си, т.е. да изложат становищата си по материалноправния спор, след което е обявил, че ще се произнесе с решение. Прието е, че обжалваното определение не е преграждащо и не слага край на делото и съгласно разпоредбата на чл. 253 от ГПК то може да бъде отменено от САС, който го е постановил – както служебно, така и по искане на жалбоподателката. Според съда жалбоподателката може да защити процесуалните си права, които счита за накърнени (поради това, че не ѝ била дадена възможност да даде обяснения по реда на чл. 176 от ГПК, каквито са подробните ѝ оплаквания в частната жалба) и чрез подаването на касационна жалба срещу въззивното решение, след като то бъде постановено. При тези съображения е формиран извод, че подадената частна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея частно гражданско производство делото, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати. Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството по в.гр.дело № 2076/2022 г. на Софийски апелативен съд е образувано по подадена въззивна жалба от ответницата Т. М. М., чрез адв.И. Ч., адв.И. Т. и адв. А. Г. срещу решение № 260726/28.02.2022 г. по гр.дело № 5134/2017 г. на Софийски градски съд, с което е уважен предявен иск с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД от С. Д. С. срещу ответницата. С определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 24.03.2023 г. по в.гр.дело № 2076/2022 г. Софийски апелативен съд е дал ход на делото по същество и след провеждане на устните състезания е обявил делото за решаване. Срещу това определение Т. М. М., чрез адв. И. Т. е подала частна жалба. Определението на Софийски апелативен съд, с което е даден ход на делото по същество и делото е обявено за решаване не подлежи на обжалване с частна жалба, тъй като не прегражда развитието на делото, нито е от определенията, изрично предвидени в закона, които подлежат на обжалване. Съгласно чл.274,ал.1,т.1 и т.2 ГПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и в случаите, изрично посочени в закона. Обжалваното протоколно определение на въззивния съд не е сред тези определения, какъвто е и извода на състава на съда в обжалваното определение. В т.5 и мотивите към същата от т.решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС са посочени определенията, преграждащи развитието на производството по делото, подлежащи на касационно обжалване. Обжалваното определение на Софийски апелативен съд не е сред тези определения. Същото е от категорията определения, които не слагат край на делото и съгласно чл.253 ГПК по искане на жалбоподателката или служебно от съда може да бъде изменено или отменено от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Жалбоподателката-ответник е изложила подробни доводи в частната жалба срещу обжалваното определение на САС за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от въззивния съд, поради това, че неправилно според нея не й е дал възможност да даде обяснения по реда на чл.176 ГПК. Проверка за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд – в случая нарушение разпоредбите на чл.176 ГПК Върховният касационен съд извършва при подадена касационна жалба срещу въззивното решение, което следва да се постанови, но не и по подадената частна жалба срещу постановеното определение, с което въззивният съд е дал ход на делото по същество. Следователно подадената частна жалба от Т. М. срещу протоколно определение от 24.03.2023 г. по в.гр.дело № 2076/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е даден ход на делото по същество и след провеждане на устните състезания делото е обявено за решаване е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. В същият смисъл са изводите на съдебния състав в обжалваното определение. Последното като правилно следва да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о