Определение № 213 от 13.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1816/2015 г.

Производството е образувано по касационна жалба на [фирма] против решение от 09.06.2014 год. по гр.д.№ 2732 / 2014 год. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 13.11.2013 год. по гр.д.№ 23 809/2013 год. на СРС, І г.о., 40 състав, с което касаторът е осъден, на основание чл.233 ал.1 ЗЗД, да предаде на ищците – физически лица, държането на недвижим имот – магазин, намиращ се в [населено място], бул. „В.„№ 29,заемащ южна част на пасажа, ведно с избено помещение под магазина. Произнасяне по реда на чл. 288 ГПК е насрочено за 01.02.2016 год.. С касационната жалба, повторно, след предходно подадена по реда на чл.282 ГПК и оставена без уважение молба за спиране изпълнението на въззивното решение / ч.т.д.№ 2032/2014 год. на ВКС,І т.о./, поддържайки идентични на тези в първоначалната молба за спиране доводи [фирма] предявява ново искане за спиране, с правно основание чл.282 ГПК. Определената от състава парична гаранция, по реда на чл.282 ал.3 ГПК, в размер на 30 000 лева,не е внесена от молителя – касатор, което обстоятелство е удостоверено от гл.специалист – счетоводител на ВКС към 07.07.2015 година. При така установената липса на предоставено от касатора обезпечение,съобразно императивното условие на чл.282 ал.2 ГПК, искането за спиране следва да се остави без уважение. Предвид изложените съображения и на основание чл.282 ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, първо търговско отделение