Определение № 94 от 26.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1199/2013 г.

Производството е по член 274 ал.2,предл. първо от ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№654/22.01.2013г.,подадена от [фирма] [населено място] против определение №2/03.01.2013г. на Върховен касационен съд,ІІ гр.отд.,постановено по гр.д.№839/2012г. по описа на същия съд. В частната жалба се правят оплаквания,че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна. При извършената проверка касационният съд установи следното: Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Подадената частна жалба е неоснователна. С определението си,предмет на настоящата частна жалба,тричленен състав на ВКС,е оставил без разглеждане касационната жалба на [фирма],гр.Р. против решение №119/24.07.2012г. по гр.д.№1200/2011г. по описа на Благоевградски окръжен съд,и е прекратил производството по делото като недопустимо.Изложени са доводи,че обжалваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол,съгласно член 280 ал.2 ГПК,тъй като цената на заявения иск е под 5000 лева.Съдът е посочил,че исковата молба е постъпила при действието на ГПК отменен,поради което на основание член 55 ал.1 б.”б” от ГПК/отм/ цената на предявения иск се определя в размер на ¼ от данъчната оценка,а ако няма така –от пазарната цена на имота,като в резултат на заявеното от ищеца и уточенено от самия него във връзка със цената на иска,същата е в размер на 1589,88 лева/въз основа на представена данъчна оценка /. В частната жалба се правят оплаквания,на първо място за неправилно приложение на член 280 ал.2 от ГПК,като жалбоподателят се позовава на разпоредбата на параграф 25 от ПЗР на ГПК в сила от 21.12.2010г./ДВ бр.100/2010г./,с която са уредени заварените висящи производства,които се разглеждат по досегашния ред.Излагат се доводи,че тази процесуална норма има предвид съдебните производства по повдигнатия правен спор независимо от съдебната инстанция,образувани до влизане в сила на изменената норма по член 280,ал.2 ГПК в сила от 20.12.2010г.,поради което касационният съд неправилно е приложил тази разпоредба на процесуалния закон. Тези оплаквания са неоснователни.Безспорно,цитираната от жалбоподателя разпоредба на параграф 25 от ПЗР на ГПК,се отнася до заварените,към момента на влизането й в сила,висящи съдебни производства и задължава съда за извърши съответните процесуални действия и приключи тези висящи производство по досегашния ред,предвиден в процесуалния закон.В. на производството пред касационната инстанция е налице с депозирането на касационна жалба срещу постановеното въззивно решение.Видно от данните по делото,в настоящия случай,касационната жалба е подадена чрез Окръжен съд [населено място] от ВКС,с вх. номер 2576 от 15.08.2012г.,очевидно след постановяване на горепосочената процесуална разпоредба.Ето защо,образуваното по същата касационно производство не е заварено по смисъла на цитирания по-горе параграф 25 от ПЗР на ГПК. Наред с това,в частната жалба се излагат аргументи във връзка с понятието обжалваем интерес,което е неотносимо в настоящия случай,поради предвидения критерий в действащата към момента на подаване на касационната жалба разпоредба на член 280 ал.2 ГПК,свързан с цената на иска. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд