Определение № 537 от 23.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 130/2026 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на К. Ф., представлявана от адв. В. Й., за отмяна на решение от 28.12.2017г. по гр.д. № 2490/2016г. на СГС, ГК, I-13 състав на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Молителят излага твърдения, че с решение № 23407 от 27.12.2024г. по гр.д. № 20211110111481/2021г. на СРС, 34 състав, влязло в сила на 09.04.2025г., е установено съществуването на престъпно обстоятелство, изразяващо се в съставяне на неистински частен документ – ценна книга: запис на заповед за сумата 87 449,36 лева, издаден на 13.09.2010г. в [населено място] от К. Ф. и С. Ф. в полза на „МАЕТ“ ООД, в който запис на заповед подписът от името на издателя срещу № 2 не е положен от К. Ф., както и че съществува престъпно обстоятелство по смисъла на чл.317 НК, изразяващо се в последващо ползване на неистински частен документ /запис на заповед/ от ответницата по посоченото дело – Б. А. Б. в качеството й на управител на „МАЕТ“ ООД. Поради това поддържа, че е налице основанието по чл.303, ал.1, т.2 ГПК, тъй като влязлото в сила решение от 28.12.2017г. по гр.д. № 2490/2016г. на СГС, ГК, I-13 състав е постановено само и единствено въз основа на записа на заповед, който съгласно решение № 23407 от 27.12.2024г. по гр.д. № 20211110111481/2021г. на СРС, 34 състав е приет за неистински документ. Ответникът „МАЕТ“ ООД, представляван от адв. С. А., представя отговор, с който оспорва молбата за отмяна в частта, с която се иска отмяна на решението по отношение на ответника С. Ф.. По отношение на основателността на молбата за отмяна в останалата й част предоставя преценката на съда. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че молбата за отмяна на решение от 28.12.2017г. по гр.д. № 2490/2016г. на СГС, ГК, I-13 състав, постановено по отношение на С. Ф., е недопустима. С това решение, постановено по предявени от „МАЕТ“ ООД против К. Ф. и С. Ф. искове, ответниците са осъдени да заплатят солидарно на ищеца по иск с правно основание чл.534 ТЗ вр. чл.44 ЗЗД сумата 87 449,27 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 29.02.2016г. до датата на окончателното й изплащане и разноски по делото, като искът е отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер от 87 449,36 лева. Молителката не е легитимирана да иска отмяна на влязлото в сила решение в частта по предявения против С. Ф. иск, тъй като няма качеството на страна по него. Поради това молбата за отмяна в посочената част следва да бъде оставена без разглеждане. В останалата й част молбата за отмяна е допустима – изхожда от легитимирана страна, насочена е срещу акт на съда, който подлежи на извънреден контрол по реда на Глава 24 от ГПК, и е подадена в законоустановения тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.2 от ГПК, считано от влизане в сила на решение № 23407 от 27.12.2024г. по гр.д. № 20211110111481/2021г. на СРС, 34 състав. С оглед горното, както и предвид редовността на молбата в частта, с която се иска отмяна на решението по отношение на молителката К. Ф., производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, съобразно чл.307 ал.2 ГПК. С молбата са представени писмени доказателства, които са относими и допустими и следва да бъдат допуснати. Така мотивиран, съдът