Решение № 121 от 14.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 977/2010 г.

Решение № 121 от 14.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 977/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение от 4.03.2010 г. по гр. д. № 585/2009 г., с което Старозагорски ОС, като е отменил решение от 6.07.2009 г. по гр. д. № 1169/2007 г. на РС - Казанлък, е отхвърлил иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. С определение от 17.11.2010 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за преценка допустимостта на постановения съдебен акт, съобразно даденото тълкуване в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГК и ТК на ВКС и ТР № 1/2001 г. на ОСГК и ТК на ВКС - т. 10. Жалбоподателят "МЗ-2. И. Е." ЕООД моли да се обезсили решението на въззивния съд като недопустимо. Ответникът К. К. К. в писмено становище поддържа, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от 6.07.2009 г. по гр. д. № 1169/2007 г. на РС - Казанлък, е отхвърлил иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предявен от "МЗ-2. И. Е." ЕООД, за обявяване на окончателен на предварителен договор от 20.11.2006 г., по силата на който К. К. е обещал да продаде на дружеството дворно място със жилищна сграда в[населено място], ул. "М.", № 3, за сумата 70 000 евро. Съдът е приел, че произнасянето на районния съд по иск с цена над 10 000 лева не е недопустимо. Изложил е съображения, че договорът е развален на 31.05.2007 г. с изпратена до дружеството нотариална покана, както и че не е установено, че е платено капаро в размер на 40 000 евро, независимо че има изрично записване за това в предварителния договор. Прието е че е заплатен само задатък от 10 000 евро, който правомерно е задържан от обещателя - продавач по договора. Приети са за неоснователни и евентуално предявените исковете на дружеството за връщате на сумата 55 000 евро платени на отпаднало основание по разваления договор, както и за сумата 40 000 евро неустойка по договора, също като недоказани. Допуснато е касационно обжалване за преценка допустимостта на постановения съдебен акт съобразно даденото тълкуване в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГК и ТК на ВКС и ТР № 1/2001 г. на ОСГК и ТК на ВКС - т. 10. При данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че служебно задължение на съда е да следи за спазване на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебното решение, която е обусловена и от допустимостта на предявения иск. Съдът е длъжен да следи и за родовата подсъдност на предявените пред него искове и в случая съгласно чл. 80, ал. 1, буква "б" ГПК /отм./, но приложим към настоящия случай с оглед § 2, ал. 1 ПЗР ГПК/, подсъден на окръжния съд като първа инстанция е иск с цена над 10 000 лв., какъвто е конкретния. Родовата подсъдност е абсолютна предпоставка за допустимост на правото на иск, въпросът за нейната липса може да бъде повдигнат във всяко положение на делото до постановяване на съдебното решение и за спазването й съдът следи служебно. Като е постановил решение при липса на родова подсъдност то същото е недопустимо и следва да се обезсили. Налице е хипотезата на чл. 293, ал. 4, вр. чл. 270, ал. 3, пр. 2 ГПК и делото следва да се върне за ново разглеждане от фаза искова молба от Старозагорски ОС, който е компетентен да разгледа предявените искове като първа инстанция с оглед правилата на родовата подсъдност. Предвид изложените съображения, съдът