Определение № 45 от 20.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 730/2017 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на А. М. А. за отмяна на влязлото в сила решение № 3315 от 07.05.2013 г. по гр. д. № 520/06 г. на Софийския градски съд, IV-В, с-в. С посоченото решение е отменено решение от 28.10.2005 г. по гр. д. № 21043/2003 г. по описа на Софийския районен съд, 41 с-в, в частта, с която съдът е отменил на основание чл. 431, ал. 2 ГПК/отм./, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №13/99 г. и е оставил без уважение искането на отмяна на посочения нотариален акт. Със същото решение е оставено в сила първоинстанционното решение в останалата му част, с която са уважени обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 2, пр. 2, във връзка с чл. 42, ал. 1 и чл. 36, ал. 2 ЗЗД и чл. 108 ЗС предявени от А. С. М.. Молителят релевира като основание за отмяна на влязлото в сила въззивно решение чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК, тъй като, независимо от посоченото в молбата, по смисъла на чл. 296, т. 1 ГПК в сила е влязло именно решението на градския, а не на районния съд и дадената от молителя правна квалификация на основанието за отмяна не обвързва ВКС. Ответникът по молбата - А. С. М. е депозирала по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК отговор, в който излага съображения, че същата следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, тъй като е просрочена, респ. оспорва същата като неоснователна. При проверка допустимостта на производство, Върховният касационен съд, ІІ г.о., констатира следното: Молителят е поискал отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок от узнаване на решението в случаите на чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК. Молителят навежда твърдения, че е узнал за влязлото в сила решение, чиято отмяна иска на 05.02.2015 г. и при липсата на данни това да е станало по-рано, следва да се приеме, че подаването молбата за отмяна на 20.03.2015 г. е в рамките на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, поради което същата е допустима и са налице предпоставките за насрочване в открито съдебно заседание. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,