Определение № 75 от 02.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3999/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 963 от 26.05.2021г. по гр.д. № 3732/2020г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение №260887 от 26.10.2020г. по гр.д. № 19301/2018г. на Варненски районен съд в частта, с която З. И. П. е изключен като съделител от делбата на еднофамилна вилна сграда на три етажа с идентификатор **** по КККР на Варна, построена в поземлен имот с идентификатор ***, състояща се от приземен етаж, първи етаж и втори етаж, както и в частта, с която е отхвърлено искането на З. И. П. за включване в делбата на движими вещи - четири броя козметични машини, индивидуализирани по марка, модел и сериен номер. Касационната жалба е подадена от З. И. П. чрез пълномощника адв. Д. и е насочена и срещу двете части на решението. Твърди се неправилност на съдебния акт. В касационната жалба като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа очевидна неправилност на решението и е посочено, че отделно изложение няма да се представя. Ответницата по касационната жалба С. М. М. в писмения си отговор поддържа, че липсва основание за допускане на касационен контрол. Претендира разноски. Ответникът Я. З. П. също счита, че не е налице визираното основание очевидна неправилност. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по съдебна делба във фазата по допускането й. Предмет на делба са недвижими имоти, останали в наследство от В. И. П., починала през 2018г., като част от имотите са придобити по време на брака й със З. И. П., сключен през 1989г. и прекратен през 2017г. Съделителите С. М. и Я. П. са наследници по закон на В. И. П.. Спорът пред въззивната и пред настоящата инстанция е относно участието на касатора З. П. в делбата на триетажната еднофамилна вилна сграда, допусната до делба само между съделителите С. М. и Я. П., както и относно включването в делбата на четири движими вещи, представляващи козметични машини. С постановеното първоинстанционно и въззивно решение З. П. е изключен от делбата на вилната сграда, а искът за делба на движимите вещи и отхвърлен, тъй като не е установено в чие държане се намират те. По отношение на вилната сграда. Не се спори, че в ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място], к.к. „Св. К. и Е.” е изградена еднофамилна вилна сграда на три етажа, с идентификатор ****, състояща се от: приземен етаж от четири помещения на различни коти; първи етаж от две гаражни помещения, две спални, дрешник, баня-тоалетна, тераса и втори етаж от всекидневна, кухня, трапезария, тераса. С констативен нотариален акт № 116 от 4.06.2013г. В. и З. Протопопови са признати за собственици на поземления имот и на еднофамилна вилна сграда на два етажа с идентификатор ****, застроена на 46 кв.м. като придобити по време на брака /понастоящем тази сграда не съществува и не е предмет на делбата/. Със същия нотариален акт В. И. П. е призната за изключителен собственик по наследство на процесната еднофамилна вилна сграда на три етажа, застроена на 144 кв.м. Според решаващия съд този нотариален акт, като съставен по искане на двамата съпрузи, обективира признанието на З. П. относно личната собственост на тази сграда. По-нататък съдът е приел, че заявеното от жалбоподателя оспорване на този констативен нотариален акт не е проведено успешно. Представените пред нотариуса документи за установяване правото на собственост са: констативен нотариален акт № 128 от 1994г, нотариален акт за дарение №187 от 23.05.2012г. и нотариален акт за дарение № 25 от 19.10.2012г. за дарение. Констативният нотариален акт от 1994г. не е оспорен от жалбоподателя, а според него бившата му съпруга е собственик на 1/3 ид.ч. от поземления имот заедно с триетажната сграда в него по силата на съдебна спогодба от 20.04.1976г., /отпреди брака/. С двата нотариални акта за дарение В. П. е придобила от съсобствениците си останалите 2/3 ид.ч. от сградата. Визирайки описанието на вилната сграда в констативния нотариален акт от 1994г. съдът е приел, че към този момент вилата вече е съществувала и се е състояла от приземен етаж, съдържащ избено помещение, кухня, бокс, две стаи, сервизни помещения, гараж; първи етаж - две стаи и две ниши и втори етаж - две стаи и сервизно помещение; сградата не е събаряна - съборена е другата сграда в същия имот. Процесната сграда е претърпяла пристрояване и надстрояване, започнало през 1991г. и приключило преди 31.03.2001г. Пристрояването и надстрояването е било без строителни книжа и затова по-късно е издадено удостоверение за търпимост. Установено е от приетата техническа експертиза, че приземният етаж не може да бъде обособен като самостоятелен обект; първият и втори жилищни етажи не представляват принадлежност към приземния и също не могат да бъдат обособени като самостоятелни обекти. При изложените фактически обстоятелства съдът е направил извод, че вилната сграда е придобита от В. П. по наследство и чрез дарение. Затова З. П. няма качеството на съсобственик и не следва да участва в делбата й. По отношение на движимите вещи - 4 бр. козметични машини. Съдът е посочил, че за да бъдат допуснати до делба следва да се установи, че са придобити в съпружеска имуществена общност, че съществуват към датата на постановяване на първоинстанционното решение, както и в чие държане се намират. Доказателствената тежест е на съделителя, поискал делбата им - в случая на касатора. Поддържаното от него твърдение е, че вещите са в държане на другите двама съделители, а те от своя страна оспорват това. Според съда събраните по делото доказателства не позволяват да бъде направен извод за наличието и местонахождението на вещите в момента. Дори да се приеме, че бившите съпрузи като съдружници са закупили процесните козметични машини в Д., където са имали козметична клиника и с тях са били извършвани козметични процедури, след закриването на дейността им там /по данни на свидетелите Й., Г. и Ч./ В. ги е транспортирала до България, което станало в края на 2017 - началото на 2018г., когато и тя самата окончателно се е завърнала. Не е доказано обаче тяхното съществуване понастоящем и местонахождението им. Според свидетелката Й., която от 2010г. работи във фирма “Продерма“ /собственост на съдружниците/, машините не се намират в клиниката в [населено място], нито в [населено място]; във Варна имало други машини, поставени 2014 - 2015г.; свидетелката не е посещавала клиниката в С.. Тя споделя, че чувала от В. и З., че машините са в гаража на къщата. Свидетелката Б. говори, че клиниката била много добре направена и оборудвана с всякаква необходима апаратура, визирайки тази във Варна, чийто управител е била д-р С.. Свидетелката Ч. разказва, че в гаража на къщата имало много чували с вещи и В. казвала, че това са машините й. Свидетелката Г., която живее на съпружеска начала със съделителя Я. П. и е работила за „Продерма“ООД и в МЦ“Продерма клиник“ през периода 2013-2017г., сочи, че виждала тези машини в новооткритата клиника в С. на [улица]в кв.“Л., която клиника е на З. П., но не знае как оборудването е пристигнало в С.. Свидетелката също така заявява, че не е виждала козметични машини в къщата в „Св. Св. К. и Е.”, където и самата тя е живяла. При съвкупната преценка на тези сведения не може да се приеме за установено къде се намират козметичните машини и в чие държане са. По тези съображения съдът е отхвърлил иска за делба на спорните движими вещи. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав счита, че такива не се откриват. Единственото сочено от касатора основание е очевидна неправилност. По иска за делба на вилната сграда очевидната неправилност според него се изразява в неправилния извод, че искането за издаване на констативен нотариален акт съдържа признание от страна на З., че В. е изключителен собственик, както и в необсъждането на твърденията на касатора, че всички средства за строежа са идвали от търговската му дейност. По иска за делба на движимите вещи очевидната неправилност се свързва с направения от съда погрешен извод, въпреки събраните доказателства, че не е установено в чие държане са движимите вещи. Визираното основание не е налице. Очевидната неправилност предполага констатиране на тежък порок на обжалвания акт, установим само от съдържанието му, без проверка на процесуалните действия на съда и страните, и без преценка на събраните доказателства. Касае се до квалифицирана неправилност, каквато би била налице при прилагане на закона в противоположен смисъл или на отменен закон, при нарушаване на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, при нарушаване на основни логически, опитни и общоприложими правила в процеса на формиране на правните изводи. Такива тежки нарушения на процесуалния и материалния закон не се съзират в случая. Направените от съда изводи са логични и обосновани. Съдът е посочил, че молбата за издаване на констативния нотариален акт от 2013г. е израз на съгласието на касатора с едноличната собственост на съпругата му, но същевременно е обсъдил останалите писмени доказателства, които също несъмнено установяват придобиването на сградата като лична собственост - по наследство и дарение. Да, съдът изрично не е обсъдил твърденията на касатора, че средствата за строежа /пристрояването и надстрояването/ са осигурени от неговата търговска дейност. Тези твърдения, дори да са доказани, нямат отношение към спора дали сградата е лична собственост или съпружеска имуществена общност. След като е несъмнено от доказателствата, че сградата в първоначалния й вид е придобита от В. П. по наследство и дарение, а извършеното пристрояване и надстрояване не довело до създаване на нов самостоятелен обект на правото на собственост, то пристроеното и надстроеното /макар и по време на брака/ е присъединено към главната вещ и следва нейната собственост - чл. 97 ЗС. По отношение иска за делба на козметичните машини съображенията на касатора за очевидна неправилност всъщност са израз на несъгласието му с извършената от съда преценка на свидетелските показания. Такива оплаквания не могат да бъдат подведени под основанието „очевидна неправилност”. Независимо от това, може да се посочи, че съдът е изпълнил задълженията си, произтичащи от процесуалния закон, да обсъди всички свидетелски показания и е направил своя извод за недоказаност на претенцията именно поради разнопосочните твърдения на свидетелите относно съществуването в момента и относно местонахождението на машините. На основание изложените съображения следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване. При този изход ответниците имат право на направените разноски за производството. Видно от приложените и от двамата ответници договори за правна помощ, че осъществената адвокатска защита от адв. Г. за Я. П. и от адв. Ц. за С. М. е безплатна при условията на чл. 38, ал.2, т.2 ЗА. Поради това и на основание чл. 38, ал.2 ЗА на двамата адвокати следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в рамките на минималното такова според Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно Чл.7, ал.4 от посочената наредба по дела за делба минималното възнаграждение е 600лв. за всяка фаза. С оглед на това жалбоподателят следва да заплати на всеки от двамата пълномощници по 600лв. адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.