Определение № 3476 от 21.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2521/2024 г.

ВАСПето отделение21.03.2024 г.докладчик Тинка Косева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 231 от 08.01.2024 г., постановено по адм. дело № 9106/2023г. на Административен съд София – град, в частта с която жалбата на Сдружение “Искаме справедливост и сигурност на пътя“ е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено и в частта, с която ОДМВР - Благоевград е осъдена да заплати на Сдружение “Искаме справедливост и сигурност на пътя“ разноски за държавна такса в размер на 10 (десет)лева. ОТМЕНЯ определението в частта му, с която Областна Дирекция на МВР – Благоевград е осъдена да заплати на Сдружение “Искаме справедливост и сигурност на пътя“ разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 (хиляда) лева и отхвърля искането за присъждане на адвокатско възнаграждение. ОСЪЖДА Сдружение “Искаме справедливост и сигурност на пътя“, с адрес гр. София, ж.к. " Младост 3", бл.383, партер, представлявано от Е. Саркисова да заплати на Областна дирекция на МВР - Благоевград разноски в размер на 115 (сто и петнадесет) лева. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ секретар: Членове: /п/ ТИНКА КОСЕВА /п/ ВЕРГИНИЯ ДИМИТРОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от ВПД директор на Областна дирекция на МВР - Благоевград, против определение № 231 от 08.01.2024 г., постановено по адм. дело № 9106/2023г. на Административен съд София – град. Навеждат се доводи за неправилност на определението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила необоснованост. По подробно развити съображения в частната жалба се иска отмяна на определението. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответната страна - Сдружение " Искаме справедливост и сигурност на пътя" не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е частично основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Сдружение “Искаме справедливост и сигурност на пътя“, чрез адв. Бойчева срещу мълчалив отказ за предоставяне на информация от страна на ОДМВР - Благоевград на основание чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ по заявление за достъп до обществена информация от 21.08.2023г. Съдът е установил, че след подаване на жалбата е налице произнасяне на органа и постановено Решение с рег. № 244-000-35771 от 26.09.2023 г., издадено от директор на ОДМВР - Благоевград, с което е предоставен пълен достъп до исканата обществена информация. В съдебно заседание на 06.12.2023г. процесуалния представител на жалбоподателя адв. Бойчева е направила изрично изявление, че не поддържа жалбата срещу мълчалив отказ и претендира разноски тъй като ответникът е станал повод за завеждане на делото с оглед произнасянето по заявлението след законоустановения срок. С обжалваното определение първоинстанционния съд е приел, че с оглед наличието на изричен акт за предоставяне на исканата информация, жалбата следва да се остави без разглеждане и производството по делото се прекрати. В определението липсват съображения на АС за която и да е от предпоставките по чл.159 т. 1 до т. 8 от АПК. Определението, в частта, с която жалбата на Сдружение “Искаме справедливост и сигурност на пътя“ е оставена без разглеждане, макар и постановено при липсата на мотиви и посочено правно основание за оставяне на жалбата без разглеждане е правилно. В случая са налице предпоставките за недопустимост на жалбата срещу мълчалив отказ, както по чл.159, т. 4, така и по т.8 от АПК. Безспорно е, че след издаване на изричен позитивен административен акт - решение на органа, с което е предоставен достъп до исканата информация, макар и след законоустановения срок, за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване на мълчалив отказ, поради което е отпаднал правния интерес от обжалване и е налице хипотезата по чл.159, т.4 от АПК. С оглед направеното изрично изявление в съдебно заседание на 06.12.2023г. от адв. Бойчева, че не поддържа жалбата срещу мълчалив отказ е налице и хипотезата на чл.159, т.8 от АПК по което искане, съдът не се е произнесъл в съдебно заседание. Определението в частта му, с което жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото прекратено е правилно като краен резултат и следва да остане в сила. Определението, в частта за разноските, е неправилно и следва да се отмени по следните съображения: Налице са мотиви в определението, че ответникът с поведението си е станал повод за завеждане на делото и следва да понесе разноски за производството, както и че възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като е в предвидения по чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.04.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум. Мотиви относно основателността на искането за присъждане на адвокатското възнаграждение, доказано по основание и размер липсват в оспореното определение. От диспозитива на оспореното определение е видно, че съдът е присъдил на ответната страна адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв., без в мотивите да са обсъдени представените по делото доказателства, относно претендираното възнаграждение. От представените пред първата инстанция доказателства може да се направи извод, че жалбоподателя претендира адвокатско възнаграждение въз основа на представен договор за правна защита и съдействие от 11.09.2023г., сключен между представляващият Сдружението и адв. Бойчева. В договора изрично е посочено, че възложителят се задължава да заплати адвокатско възнаграждение за оказаната правна помощ в размер на 1000лв., платени в брой към момента на подписването му. Следователно с договора е поето задължение за заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение в деня на подписването му, но липсва съгласие между страните и изрично отбелязване, че договореното възнаграждение е платено. Ето защо не може да се приеме, че договора изпълнява ролята на разписка за реално заплатено в брой адвокатско възнаграждение по смисъла на т.1 от Тълкувателно Решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, както и процедирано в случая, но също така е заплатила адвокатското възнаграждение. Представеният по делото договор за правна помощ не изпълнява посочените по - горе изисквания, поради което липсват доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение и определението, в частта му, с което е присъдено е неправилно и необосновано, поради което следва да бъде отменено. С оглед изхода на спора и направеното искане в полза на ОДМВР - Благоевград се присъждат разноски в размер на 115 лв. за частично уважаване на жалбата, от които 15лв. за заплатена държавна такса и 100лв. за адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, платими от ответника. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК, във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,

Цитирани разпоредби

9