Решение № 3149 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14127/2017 г.

Решение № 3149 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14127/2017 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Х. Б." ЕООД, чрез процесуален представител адв. В. против Решение № 1605/10.10.2017 г., постановено по административно дело № 1365/2016 г. по описа на Административен съд - П.. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-16001615002006-091-001/07.03.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 302/17.05.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" гр. П., с който е доначислен корпоративен данък за 2014 г. в размер на 6411,15 лв. и лихви в размер на 610 лв, както и данък добавена стойност за периода 01.07.2010 г. - 31.12.2014 г. в общ размер на 160 222,86 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, които представляват касационни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК. Твърди, че съдът не е изложил самостоятелни мотиви при постановяване на обжалваното решение. Смята процесният ревизионен акт за нищожен поради липса на мотиви и изразява несъгласие с изложеното от съда относно липсата на нищожност. Излага подробно съображенията си по съществото на спора. Иска отмяна на оспорваното решение, отмяна на ревизионния акт и присъждане на разноски. От ответната страна - Директора на Дирекция "ОДОП" гр. П. чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт Панова е депозирана писмена защита по съществото на спора, съдържаща искане решението на Административен съд - П. да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, както и да бъде присъдено съответното юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното решение да бъде оставено в сила, като съответно на материалния закон. Върховният административен съд, Осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния административен съд е ревизионен акт, с който на "Х. Б." ЕООД е доначислен корпоративен данък за 2014 г. в размер на 6411,15 лв. и лихви в размер на 610 лв, както и данък добавена стойност за периода 01.07.2010 г. -31.12.2014 г. в общ размер на 160 222,86 лв. Установено е, че ревизираното дружество е извършвало търговска дейност в хотел - ресторант "Хеброс" находящ се в гр. П.. След анализ на събраните доказателства, съдът е приел, че са налице данни за укрити приходи от страна на ревизираното лице, поради което законосъобразно данъчната основа за облагане на ревизираното лице е определена съобразно приложимите за случая критерии, разписани в чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Отхвърлил е възраженията на жалбоподателя за липса на годни доказателства, установяващи констатациите на ревизиращия екип, като се е позовал на информацията, съдържаща се в редовно съставените протоколи от приходната администрация, отразяващи извършена проверка на място в търговския обект, стопанисван от дружеството, обезпечаване на доказателствата и анализ на обезпечената информация. Тези възражения, които се поддържат и пред касационната инстанция, настоящият съдебен състав счита за неоснователни. Извършените от приходната администрация действия по обезпечаване на доказателствата са редовни, а събраните доказателства са годни да удостоверят обективираните в тях данни. В този случай е приложима разпоредбата на чл. 54, ал. 3 от ДОПК, съгласно която органът по приходите има право да събере като доказателства разпечатки на данни от технически носители, ако се установи, че са създадени или ползвани от субекта, като се смята, че данните са създадени или ползвани от субекта, ако се съдържат в компютрите или други технически носители, намиращи се на местата, където тези лица упражняват дейността си. В конкретния случай е използвана именно тази законово разписана възможност за събиране на доказателства в хода на административното производство. Данните са свалени от информационните файлове на програмния продукт "Орак - хотел" в проверения търговки обект - ресторант- хотел, от длъжностни лица в кръга на правомощията им, по установения ред и форма. Протоколът е съставен в присъствието на служител на дружеството - касатор, който е присъствал през цялото време на съответно извършваната проверка и го е подписал без заявени резерви и възражения. Протоколите за извършена проверка на органите по приходите в проверявания търговски обект са официални документи, съставени по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, измежду които е бил и служител от отдел "Информационни технологии" в ТД на НАП - гр. П., притежаващ необходимата квалификация във връзка с информационните технологии и системи, възражения по която компетентност не е и заявен в хода на процеса, които протоколи, доколкото не са оспорени и опровергани по съответния ред, съставляват пълно доказателство за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. При извършената проверка, приходната администрация приема за установено неотчитане на регистрираните в базата данни продажби тип "По сметка" /код 8/ във фискалното устройство се квалифицира като обстоятелство по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, наличие на данни за укрити приходи или доходи, даващо право на приходните органи да определят данъчната основа и дължимия данък по реда на чл. 122, ал. 2 от кодекса. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, данъчната основа по чл. 122, ал. 1 от кодекса се определя след анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2, т. 1- 16 от кодекса, като органът по приходите не е длъжен да анализира и разгледа всички критерии, визирани в нормата на ал. 2, а е достатъчно да направи анализ на онези от тях, които му позволяват да определи данъчната основа по възможно най-достоверния начин спрямо ревизираното лице. В настоящият случай, органите по прихода са изготвили таблица на недекларираните приходи на касатора за периода от 01.07.2010 г. до 30.09.2014 г. по следния начин: от таблица DocHead са отделени записите с код 8 "по сметка", за които е прието, че представляват записи за продажба на стоки от ресторанта, които не са отчетени от дружеството като приходи от продажби. Информация за конкретните стоки, които се включват в тези записи, са подробно описани във файл Neotrazeni. Data. pdf. Върху изчисления размер на неотчетени приходи от 688 180,90 лв. е начислен ДДС в общ размер на 114 696,83 лв., като е прието, че данъкът е включен в цената на стоката /688 180,90 лв. х 20/120/ ДДС е определен помесечно, тъй като отчетният период по ЗДДС е календарният месец. По същия начин са изчислени и прилежащите лихви, възлизащи на обща стойност 40 976,91 лв. Правилно съдът е приел, че събраните в хода на ревизионното производство доказателства обосноват наличието на условието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, поради което е приложима презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, съгласно която в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното. Както при административното обжалване на ревизионния акт, така и при съдебното му такова, жалбоподателят не е оборил въведената законова презумпция, поради което размерът на установените в хода на ревизията приходи и разходи, както и на определената въз основа на същите данъчна основа за облагане, следва да се считат за правилно определени. Неоснователно е твърдението на касатора за нищожност на ревизионния акт, поради липса на изложени самостоятелни мотиви. Както нееднократно е посочвано в практиката на Върховен административен съд, ревизионния доклад е неразделна част от ревизионния акт съгласно текста на чл. 120, ал. 2 ДОПК, неслучайно тази част от кодекса е озаглавена "Съдържание на ревизионния акт". Относно оплакването на касатора за грубо процесуално нарушение от страна на съда за приемане на протоколите удостоверяващи извършените от ревизиращите органи действия по обезпечаване на доказателствата, следва да бъде споделено, че по този въпрос първоинстанционния съд е изложил подробни мотиви към които настоящият съдебен състав се присъединява. Както вече беше посочено, касае за данни, получени на технически носители по електронен път по установения нормативен ред за събиране на информация от ревизирания субект, съгласно чл. 54, ал. 5 от ДОПК, които като такива, съставляват годно доказателствено средство. В тази насока е необходимо да се посочи още, че в разпоредбите на ДОПК се съдържат специални правила относно доказателствената стойност на данните от технически и електронни носители на информация и компютърни данни за ревизираните субекти или техни съконтрагенти, които в случая са спазени, поради което и съставените протоколи и получените данни от технически и електронни носители на информация, съставляват годни доказателствени средства, обосноваващи констатациите в процесния ревизионен акт. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, то същото следва да се бъде оставено в сила. При този изход на делото и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, основателно се явява искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото съдебно производство, което следва да бъде определено в размер на 4 157 лева, съобразно разпоредбите на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, в състав на Осмо отделение