Определение № 50338 от 26.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2704/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Д. П. срещу решение № 69/25.02.22г. на ВКС, ІV гр.отд., постановено по гр.д. № 2499/20г., в частта, имаща характер на определение, с което е върната частната му жалба с вх. № 69076/26.11.21г. срещу решение № 137/19.11.20г. по описа на ВКС, ІV гр. отд. Твърди, че решението по чл. 293, ал.4 ГПК в оспорената му част има характер на прекратително определение по см. на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, поради което и подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС. Иска се съдът да отмени обжалваното определение и разгледа частната му жалба по същество,у като я уважи и върне делото на друг състав за произнасяне по същество по предявените искове. По делото не е постъпил писмен отговор от насрещната страна. ВКС, състав на ІV гражданско отделение, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и доказателствата по делото, намира следното: Частната жалба е допустима, като подадена от лице с правен интерес, в законноустановеният срок, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решение № 137/19.11.21г., постановено по гр.д. № 24990/20г., ВКС, ІV гр.отд., е обезсилил като процесуално недопустимо решение № 2/13.11.20г. на АС- Пловдив, постановено по в. гр. д. № 384/19г., с което е потвърдено решение № 1096/08.08.19г. на ОС- Пловдив по гр.д. № 3054/14г. в частта по иска по чл.88, ал.1 ЗЗД за сумата 1 114 3000лв.- действителна стойност на правото на строеж, която следва да се върне на отпаднало основание при разваляне на договор от 30.05.23007 г., поради невъзможност правото на строеж да бъде върнато на прехвърлителя предвид погасяването му по давност, както и акцесорния иск п чл.86, ал.1 ЗЗД да сумата от 288 769лв.- лихва, и е прекратил производството по делото в тази му част, като е потвърдил решението в останалата му част. С молба вх. № 69075/26.11.321г. М. П. е направил искане по чл.247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на постановено решение № 137/19.11.21г., както и частна жалба с вх. № 69076/26.11.21г. срещу решението в частта, с която въззивното решение е частично обезсилено и производството по делото е прекратено поради наличие на процесуална пречка. С решение № 69/25.02.2022г., постановено по гр.д. № 2499/20г., ВКС, ІV гр. отд. е отхвърли като неоснователна подадената от М. П. молба за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка и е върнал частната му жалба с вх. № 6907/6.11.21г., като е приел, че с касационното решение инстанционният контрол по ГПК е изчерпан. Определението, с което е върната като недопустима частната жалба на М. П. с вх. № 69076/26.11.21г., е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователни са оплакванията на частният жалбоподател, че решението по чл.293, ал.4 ГПК има характер на прекратително определение по см. на чл.274, ал.2, изр. второ от ГПК, поради което и подлежало на обжалване. В случая касационната инстанция, съгл. нормата на чл. 293, ал.4 във вр. чл. 270, ал.3, изр. първо от ГПК, се е произнесла с решение, с което инстанционният контрол е изчерпан. Това решение не може да бъде характеризирано като прекратително определение, с което Върховният касационен съд за първи път се произнася по допустимостта на самото касационното производство или прекратява развитието на цялото исково производство, но по причина, възникнало в касационно производство, в които само случаи, е допустимо обжалването пред друг състав на касационната инстанция. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд.,