Определение № 4105 от 04.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2478/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на директор ТД на НАП - Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Хаджииванова, против определение № 540 от 02.02.2024г., постановено по дело № 1320/2023г. по описа на Административен съд-Хасково, с което е оставено без уважение искане за допълване в частта на разноските на определение №50 от 04.01.2024 г., постановено по същото производство.Изложени са оплаквания за неправилност на обжалваното определение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Оспорва се извода на първостепенния съд, че разноски в полза на административния орган не се дължат, доколкото делото е прекратено преди същият да бъде конституиран като ответник с нарочно определение. Сочи се, че в случая е представено писмено становище, с което изрично е поискано присъждане на разноски и ответникът не е дал повод за завеждане на делото с поведението си, доколкото обжалваният акт е издаден от него съобразно правомощията му по чл. 186 от ЗДДС. Настоява се за отмяна на атакуваното определение и постановяване на друго по същество, с което да се присъди следващото се юрисконсултско възнаграждение определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Претендира се присъждане на сторените разноски и пред касационната инстанция съгласно представен списък. Ответникът по частната жалба – И. Георгиев, не изразява становище в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, осмо отделение, счита частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба на И. Георгиев, срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-463-1700441/07.11.2023г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив. С разпореждане № 3759 от 08.12.2023 г. съдия-докладчик по делото е оставил жалбата без движение с указания да бъде внесена държавна такса. В дадения 7 дневен срок указанията на съда не са изпълнени, поради което с определение № 50 от 04.01.2024 г. жалбата е оставена без разглеждане на основание чл. 158, ал. 3 от АПК и производството по делото е прекратено. Впоследствие е постъпила молба от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив за допълване на определението в частта за разноските, като бъдат присъдени разноски за осъществено процесуално представителство на основание чл. 143, ал. 3 от АПК. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП София с искане за допълване на прекратителното определение в частта му за разноските, като е изложил мотиви, че не са налице конституирани страни, а подаденото становище по делото от процесуалния представител на ответника се явява преждевременно извършено действие, поради което не се дължат разноски на административния орган. Така постановеното определение е правилно като резултат, но по други съображения: Отговорността за разноски е уредена в чл. 143 АПК. Съгласно чл. 143, ал. 3 АПК ответникът по делото има право на разноски, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 37 от Закона за правната помощ. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд за това, че процесуалната легитимация на административния орган като ответник в съдебното производство е обусловена от конституирането на страните с нарочен акт. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Следователно, придобиването на качеството ответник по делото на административния орган е по силата закона и не е обусловено от изричното му конституиране от съда като такъв. В случая Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив е придобил това качество от момента на образуване на делото по подаденото оспорване срещу издаден от него административен акт. Това, че производството е прекратено преди да бъдат конституирани страните съгласно чл. 154, ал. 1 АПК, не изключва възможността за ответника да претендира присъждане на сторените по делото до този момент разноски, но в случая искането му за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно поради липсата на каквито и да било процесуални действия, извършени от упълномощения юрисконсулт във връзка с образуваното производство. Жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено с определение, постановено в закрито съдебно заседание на 04.01.2024 г., като до този момент е представена административната преписка заедно със становище и списък с разноските. Въпреки, че е заявена претенция за присъждане на направените разноски, основанието за прекратяване на делото е възникнало още на фазата на администрирането на жалбата от съда, преди извършване на каквито и да било други процесуални действия от страните. Възнаграждение за юрисконсулт следва да се присъжда за участие на юрисконсулта в процесуалните действия извършвани пред съда. В случая процесуалната активност на юрисконсулта се изчерпва с подготвянето и изпращането на административната преписка до съда, а това е задължение на административният орган издател на оспорения акт съгласно чл. 152, ал. 2 АПК и то не може да се счете за процесуално представителство по делото, за което да следва да се определя възнаграждение за юрисконсулт. Правилно съдът е приел, че подаването на становище, с което се претендират разноски заедно с административната преписка се явява преждевременно извършено действие, което е недопустимо, тъй като по този начин насрещната страна е лишена от правната възможност да възрази срещу претендираните разноски. Ето защо, предвид липсата на действително осъществена правна защита и процесуално представителство от страна на пълномощника на ответника от момента на образуване на делото до обявяване на прекратяващия производството съдебен акт, искането по чл. 248 ГПК се явява неоснователно. По изложените съображения, определението на Административен съд – Хасково, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането за присъждане на разноски за настоящото производство е неоснователно. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,