Решение № 4744 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7530/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. К. Я., чрез адв. М. Чилова, против Решение № 1229 от 3.06.2025 г., постановено по адм. дело № 220/2025 г. по описа на Административен съд - Кърджали. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл.55, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира разноски. Ответникът - Директорът на ТП на НОИ - Кърджали, чрез процесуален представител З. Белева дава отговор на касационната жалба като счита същата за неоснователна. Ответникът-Регионална дирекция за Национален строителен контрол - Кърджали не изразява становище. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Кърджали е Решение № 2153-08-71/20.02.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е оставена без уважение жалбата на Г. К. Я. против Разпореждане 5104-08-35/13.12.2022 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 в ТП на НОИ – Кърджали. От фактическа страна по делото е установено следното: На 05.09.2022 г. Я. подава декларация за трудова злополука с вх. № 5101-08-16 пред ТП на НОИ – Кърджали, във връзка с инцидент, настъпил на работното му място в РДНСК – Кърджали. Със Заповед № 1015-08-119/12.09.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл. 58, ал. 1 КСО, е разпоредено извършване на разследване. Резултатите от разследването са обективирани в Протокол № 5103-08-6/21.11.2022 г., в който е прието, че на посочената дата Я. се е почувствал зле на работното си място и впоследствие е бил хоспитализиран с диагноза [заличен текст], като здравословното му състояние е свързано с предходни заболявания. Установено е, че не са налице нарушения на нормативните изисквания за безопасност и здраве при работа. Производството по квалифициране на злополуката е спряно със Заповед № 5101-08-7/24.11.2022 г. до произнасяне на ТЕЛК относно причинно-следствената връзка по чл. 60, ал. 2 КСО. С Експертно решение на ТЕЛК е прието, че липсва причинно-следствена връзка между увреждането и условията на труд. След последващи обжалвания, с Експертно решение на НЕЛК този извод е потвърден. Съдебният контрол е осъществен по адм. д. № 104/2024 г. на Административен съд – Кърджали, приключило с Решение № 1078/19.08.2024 г., както и по адм. д. № 10973/2024 г. на ВАС, приключило с окончателно Решение № 13887/19.12.2024 г., с които е потвърден резултатът за липса на причинна връзка. Въз основа на влезлите в сила експертни решения, с Разпореждане № 5104-08-1/08.01.2025 г. длъжностното лице по чл. 60 КСО при ТП на НОИ – Кърджали е отказало да признае злополуката за трудова. Жалбата срещу това разпореждане е отхвърлена с Решение № 2153-08-71/20.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, като впоследствие с Решение № 2153-08-114/21.03.2025 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка относно номера на разпореждането. Решението е обжалвано по съдебен ред, като Административен съд - Кърджали е приел, че административните актове са издадени от компетентни органи, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. В частност е отчетено, че съгласно чл. 55, ал. 1 КСО и чл. 60, ал. 2 КСО, при нетравматични увреждания определящо значение има заключението на органите на медицинската експертиза относно причинната връзка. Намира, че при наличието на влязло в сила експертно решение на НЕЛК, отричащо такава връзка, правилно е постановен отказ за признаване на злополуката за трудова и жалбата е приета за неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 55, ал. 1 КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Безспорно установено по делото е, че по отношение на касатора е настъпило внезапно увреждане на здравето от рода на нетравматичните. Съгласно § 1, т. 3 от ДР на Наредбата за медицинската експертиза, "нетравматично увреждане" е болест в резултат на различни причини извън травма (инфаркти, инсулти, душевни болести, атеросклероза, високо кръвно налягане, диабет и други). Налице е и втората кумулативна предпоставка обективирана в чл. 55, ал. 1 КСО, а именно - злополуката да е настъпила през време на извършваната работа. Не е налице обаче третата кумулативна предпоставка, необходима за квалифициране на злополуката като трудова, съгласно чл. 55, ал. 1 КСО, увреждането да е настъпило „във връзка или по повод на извършваната работа“. Както вече е имал възможност да се произнесе Върховният административен съд /решение № 10479/10.07.2013 г. по адм. дело № 6208/2013 г. на ВАС, шесто отделение/, в случаите, при които внезапното увреждане на здравето е нетравматично, наличието на причинна връзка между него и извършваната работа се установява единствено от ТЕЛК и/или НЕЛК /съгласно чл. 60, ал. 2 КСО/, които се произнасят по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация, както и че обсъждането на всички въпроси при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане и крайният извод дали в този случай е налице внезапно нетравматично увреждане на здравето по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, което е следствие /резултат, последица/ на извършваната работа, законодателят е поставил в компетентност на ТЕЛК и НЕЛК. Затова влязлото в сила тяхно решение по тези въпроси е задължително за всички, по аргумент от чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето, включително за длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО. Съгласно горното, правилен е изводът на Административен съд- Кърджали, че длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ законосъобразно и правилно се е съобразил с процесните ЕР на ТЕЛК и НЕЛК. В случая, злополуката е настъпила от едно от изброените заболявания по чл. 73, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза, което обосновано е ценено от административния съд като изключващо изискуемото материалноправно основание от правната норма на чл. 55, ал. 1 КСО. Отсъства и още един от конститутивните кумулативно изискуеми признаци на трудовата злополука, а именно – причинната връзка с изпълняваната работа. Отчитайки така установените факти, органите на ТП на НОИ - Кърджали и първоинстанционният съд са достигнали до обоснования и законосъобразен извод, че не е налице фактическия състав от нормата на чл. 55, ал. 1 КСО и злополуката, случила се на 28.04.2022 г. с Г. К. Я., не може да бъде квалифицирана като трудова. Обосновани са изводите на съда, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение