Определение № 400 от 30.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 346/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение от 23.04.2012г. по гр.д.№371/ 2012г., с което ОС Пазарджик е оставил без разглеждане възражението на Т. Р. направено по реда на чл.423 ГПК. Жалбоподателят Т. И. Р., поддържа, че обжалваното определение е неправилно и моли да бъде отменено, като бъде разгледано по същество възражението му по чл.423, ал.1 ГПК. Ответникът Д. Г. З. в писмено становище поддържа, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. като взе предвид данните по делото, приема за установено следното: Частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение ОС Пазарджик е оставил без разглеждане възражението на Т. Р. направено по реда на чл.423 ГПК срещу Заповед за изпълнение издадена по ч.гр.д.№118/2012г. на РС Панагюрище, на основание чл.410 ГПК. Прието е, че заповедта е издадена на 02.02.2012г. и тя е връчена на Т. Р. на 09.02.2012г. лично. При тези данни съдът е изложил съображения за това, че възражението с оглед разпоредбата на чл.423, ал.1 ГПК е следвало да постъпи в съда до 09.03.2012г., но тъй като е постъпило едва на 19.03.2012г. същото като просрочено не следва да бъде разглеждано по същество. При тези данни по делото настоящата инстанция намира, че обжалваното определение на въззивния съд е правилно. Съдът, за да извърши предвидената в чл.423 ГПК извънинстанционна проверка на правото на участие на длъжника в заповедното производство в изчерпателно изброените случаи, следва възражението на последния да е подадено в срока по чл.423, ал.1 ГПК. В случая заповедта е връчена лично на частния жалбоподател на 09.02.2012г. и възражението по чл.423, ал.1 ГПК, което е постъпило в съда на 19.03.2012г., е просрочено, поради което правилно не е разгледано с обжалваното определение. Предвид изложените съображения, съдът