Определение № 70 от 21.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7070/2013 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 вр. с чл.274 ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба подадена от С. Г. П., срещу определение №449/30.09.2013 г. по ч.гр.д.№4485/2013 г. на ВКС, І г.о., с което е оставена без разглеждане частната й касационна жалба срещу определение №2609/10.12.2012 г. по ч.гр.д.№4520/2012 г. на Софийски апелативен съд. Жалбоподателката прави оплакване,че неправилно е оставена без разглеждане частната й касационна жалба,по съображения за извършени нарушения от различни магистрати,посочени в нея. Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок и е допустима, тъй като е подадена срещу преграждащо хода на делото определение. Настоящият състав на ВКС,ІІІ г.о.установи по делото следното: С разпореждане № 174/12.09.2012 г. по гр.д.№10809/2012 г. на Софийски градски съд не е уважена молбата на жалбоподателката за предоставяне на правна помощ. С определение №2609/10.12.2012г. по ч.гр.д.№4520/2012 г. на Софийски апелативен съд то е потвърдено. С това редът за инстанционен контрол на разпореждането е изчерпан.Съгласно чл.95 ал.6 ГПК определението на въззивния съд по частната жалба срещу разпореждането, с което е отказана правна помощ е окончателно. Същото не подлежи на касационно обжалване и правилно частната касационна жалба е оставена без разглеждане. Правилата, уреждащи обжалваемостта на съдебните актове, като императивни, не могат да бъдат дерогирани от съда.Поради това неправилното посочване в диспозитива на определението на апелативния съд, че то подлежи на касационен контрол, не придава суспензивен и деволутивен ефект на частната жалба, подадена срещу него. Въззивното определение по чл. 95, ал. 5 ГПК, като необжалваемо, е влязло в сила на датата на постановяването му. Поради изложеното следва обжалваното определение да бъде потвърдено. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на трето г. о.