Определение № 9336 от 07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8949/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от кмета на Община Варна, чрез юрк. Радуилова като процесуален представител, против протоколно определение от 19.05.2025 г., постановено по ч. адм. дело № 3086/2024 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е прието заключението на вещите лица по изготвената тройна съдебно-техническа експертиза в частта за признаване на количествено-стойностна сметка - приложение № 2, т. 37 до т. 48. С доводи за неправилност на определението в обжалваната част се иска неговата отмяна. Ответникът - „Булгаз инженеринг“ ЕООД не изразява становище в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира частната жалба за процесуално недопустима по следните съображения: С протоколното определение в обжалваната част е прието заключението на вещите лица, изготвили тройната съдебно-техническа експертиза, като са определени окончателните им възнаграждения. С определение № 5598/19.05.2025 г. производството по делото е прекратено. Искането на „Булгаз инженеринг“ ЕООД до съда е за допускане на обезпечение на доказателства на бъдещ иск по ЗОДОВ по повод заповед № РД 3995/11.11.2024 г. на кмета на Община Варна за демонтиране на собствения на дружеството преместваем обект, по реда на чл. 208 във вр. с чл. 207, ал. 1 ГПК. Частната жалба е подадена срещу определение, което не подлежи на обжалване, тъй като не попада в кръга на актовете, визирани в чл. 229, ал. 1, т. 1 и т. 2 АПК. Определението, с което се приема заключението на съдебно-техническата експертиза не прегражда по-нататъшното развитие на производството, а обжалването му не е предвидено изрично в закона. На обжалване с частна жалба подлежи само съдебният акт, с който не се уважава молбата за допускането на обезпечение на доказателства съгласно чл. 208, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Определението, с което съдът се произнася по молба по чл. 208, ал. 1 във вр. с чл. 207, ал. 1 ГПК, както е в случая, не влиза в категорията актове по чл. 229, ал. 1 АПК, поради което обжалването му с частна жалба е недопустимо. В практиката на ВКС се приема, че производството по обезпечаване на доказателства няма самостоятелен, а привременен характер, поради което постановените в него съдебни актове не дават разрешение по същество на друго производство, нито биха могли да имат преграждащ за развитието на самото исково производство ефект. Предвид изложеното посочването в диспозитива на определението на възможността за обжалването му не поражда правото на оспорване. Като недопустима частната жалба следва да се остави разглеждане, а настоящото производство - да се прекрати. По тези съображения и на основание чл. 215, т. 4 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, второ отделение,