Определение № 6001 от 16.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2603/2024 г.

Производството е по чл. 229 от АПК. Образувано е по частната жалба на С. В. Б. против разпореждане от 2.11.2023 г. по адм.д.№ 8901/ 2023 г. по описа на АССГ. Иска отмяна на разпореждането, предоставяне на служебна защита и връщане на делото на съда за разглеждане на жалбата, като се "прекъснат сроковете за касационно обжалване на определение, с което е оставена без движение жалбата срещу решение на Висшия дисциплинарен съд на Висшия адвокатски съвет". Не е съгласен с мотивите на съда, че няма нужда от юридическа помощ като лице с юридическо образование, не е ползвател на жилище. Твърди, че получава пенсия по инвалидност от 611, 49 лв., от която не може да се издържа, водил е само наказателни дела и няма квалификация по административни дела, съдът се гаврел с жалбоподателя и го третира като "европейски роб". Прави отвод на председателя на съдебния състав, постановил съдебния акт. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съдебното производство пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на С. В. Б. срещу решение от 7.04.2023 г. по д. д. №1/2023 г. на Висш дисциплинарен съд на Адвокатурата в България, постановено в производство по жалби на адвокат М. Мирчев /в качеството на дисциплинарен обвинител/ и С. В. Б. срещу решение от 23.01.2023 г. по д. д.№ 116/2022 г. по описа на Дисциплинарен съд при Софийска адвокатска колегия /, с което С. В. Б., адвокат към САК е признат за виновен, че е допуснал нарушение на адвокатската етика и му е наложил наказание "лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от 4 месеца" и "глоба в размер на 4 минимални работни заплати, като е го е признал за невиновен по обвинение за нарушение на чл.19, ал.2 от ЕКА. С определение № 7975/ 20.09.2023 г. първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на С. В. Б. и е прекратил съдебното производство. Определението е съобщено на С. В. на 26.10.2023 г., като срокът за обжалване пред Върховния административен съд е изтекъл на 2.11.2023 г., четвъртък, присъствен ден. На 2.11.2023 г. по делото е получена молба от С. В., с която е поискал да получи правна помощ и посочил адвоката, който иска да го представлява и поискал да бъде прекъснат срока за подаване на касационна жалба, да бъде освободен от дължимите държавни такси и представил писмени доказателства във връзка с исканията си. С определение № 9483/ 2.11.2023 г. съдът се произнесъл по искането за предоставяне на правна помощ и отказал предоставянето на такава с мотиви, че е налице чл. 24 от ЗПП, защото пред съда е подадена жалба срещу административен акт, който не подлежи на съдебен контрол. Освен това жалбоподателят е адвокат и може да се защитава сам срещу неблагоприятни актове на съда. Относно искането за освобождаване от държавна такса е развил съображения, че не следва да се произнася, защото държавна такса не е изисквана от съда поради неподаването на частна жалба до Върховния административен съд. Определението е правилно и следва да се остави в сила по няколко съображения: На първо място жалбоподатлят неправилно твърди, че оспорва разпореждане от 2.11.2023 г., с което му е отказана правна помощ, защото видът на съдебния акт е определение. Не е налице хипотеза на чл. 23, ал.1 и ал. 2 от ЗПП. Системата за правна помощ обхваща случаите, когато страната по административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Липсва основание за предоставяне на правна помощ и по чл. 24 от ЗПП. Не се предоставя помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3, когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ или когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Предоставяне на правна помощ в интерес на правосъдието ще е налице когато произнасянето по релевантни за делото правни въпроси е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящият случай. Правната помощ не е оправдана и предвид липсата на полза за жалбоподателя. Жалбоподателят е адвокат, който твърди, че няма опит в административните дела и затова иска по чл. 26, ал.5 от ЗПП да му бъде назначен служебен защитник, но да бъде конкретно посочен от него- адвокат И. Бърборска, за която няма данни в каква точно роднинска връзка е с частния жалбоподател, може само да се предполага. Няма никаква пречка адвокат Б. да упълномощи адвокат Бърборска по реда на чл. 38 от ЗА да го представлява безплатно. Но по реда на Закона за правната помощ липсва основание за предоставяне на исканата правна помощ. Няма непълнота в закона, нито противоречие в съдебната практика, че решенията на Висшия дисциплинарен съд в хипотезата на чл.142 от ЗА не подлежат на съдебен контрол. Актовете на адвокатските съвети и решенията на други органи по ЗА, сред които и на Висшия дисциплинарен съд подлежат на обжалване само в хипотеза, когато е предвидено в специалния закон обжалването им, тъй като предвиденият процесуален ред за оспорване на решенията на дисциплинарния съд при адвокатските колегии не предвижда прилагането на общите правила на АПК и компетентността на административните съдилища. В специалния закон изчерпателно са регламентирани хипотезите, при които решенията на Висшия дисциплинарен съд подлежат на обжалване пред съд, което представлява проявление на принципа, залегнал в чл. 134, ал. 1 от Конституцията на Република България, съгласно който адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. Следователно предоставянето на правна помощ в настоящия случай не отговаря на законовите изисквания, няма да донесе полза на жалбоподателя и правилно е отказана от първоинстанционния съд. Поради това съдът намира определението за правилно като постановено при спазване на кумулативните изисквания на чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение