Определение № 31 от 29.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 2683/2017 г.

ВКСII търговско отделение29.01.2018 г.докладчик Емилия Василева

Диспозитив

ПРЕКРАТЯВА производството по делото на основание чл. 233 ГПК поради отказ на [фирма], [населено място] от предявените срещу [фирма], [населено място] искове за заплащане на сумата 155 304 лв., представляваща платена от ищеца на ответника на отпаднало основание цена за достъп от фотоволтаична електрическа централа, находяща се в землището на [населено място], [община] до електроразпределителната мрежа на ответника за периода от 30.09.2012г. до 31.05.2013г., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, ведно със законната лихва за забава от 17.09.2014г. до окончателното плащане, както и на сумата 9 210,56 лв., представляваща законна лихва върху посочената главница за периода от 16.02.2014г. до 16.09.2014г. вкл., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. ОБЕЗСИЛВА решение № 1119 от 15.05.2017г. по в. т. дело № 1339/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав и решение № 227 от 27.01.2016г. по т. дело № 6005/2014г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-22 състав. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред ВКС, Търговска колегия, друг тричленен състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Г. Н. А. срещу решение № 1119 от 15.05.2017г. по в. т. дело № 1339/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, с което е потвърдено решение № 227 от 27.01.2016г. по т. дело № 6005/2014г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-22 състав. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт ответникът [фирма] е осъден да заплати на ищеца [фирма] на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сумата 155 304 лв., представляваща платена от ищеца на ответника на отпаднало основание цена за достъп от фотоволтаична електрическа централа, находяща се в землището на [населено място], [община] до електроразпределителната мрежа на ответника за периода от 30.09.2012г. до 31.05.2013г., ведно със законната лихва за забава от 17.09.2014г. до окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 9 210,56 лв., представляваща законна лихва върху посочената главница за периода от 16.02.2014г. до 16.09.2014г. вкл.; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 12 045,58 лв. – разноски по делото. С молба вх. № 762/23.01.2018г., подадена от ищеца [фирма], [населено място] чрез управителя М. Т. Т., ищецът – ответник в касационното производство е заявил, че отношенията между страните са уредени извънсъдебно, поради което на основание чл. 233 ГПК се отказва от предявените искове срещу [фирма] и моли производството да бъде прекратено. Съгласно чл. 233 ГПК ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от предявените искове във всяко положение на делото, включително пред касационната инстанция, като в този случай обжалваното въззивно решение и решението на първоинстанционния съд се обезсилват, а производството по иска подлежи на прекратяване. Въз основа на изложените съображения производството по предявените искове следва да бъде прекратено, а първоинстанционното и въззивното решение трябва да бъдат обезсилени на основание чл. 233, изр. 3 ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Цитирани разпоредби

6