Определение № 5108 от 12.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4381/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Х. М. Р. от [населено място], общ. Белослав, обл. Варна срещу Определение № 4247 от 03.04.2026 г. на Административен съд - Варна по административно дело № 1030/2026 г. С обжалваното определение съдът отхвърля искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № GPAM - 2268751 от 29.03.2026 г. на полицай в Четвърто Районно управление при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Варна, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, подб.“гг“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е временно отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Счита, че съдът неправилно приема, че не са лице нови факти и обстоятелства, който да обосновават искането за спиране на предварителното изпълнение. Съдът не е отчел, че непосредствено след съставянето на акта за установяване на административно нарушение Х. Р. прави застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на действие от 30.03.2026 г. до 09.03.2027 г., което автоматично води до отпадане на фактическото основание за прилагане на административната мярка и липса на предпоставки за предварително нейно изпълнение. Сочи още, че неправилно са прецени от съда доводите, че предварително изпълнение на ЗПАМ, ще причини на лицето значителна и трудно поправима вреда, предвид жалбоподателя живее в [населено място], общ. Белослав, а работи в Затвора [населено място], а разстоянието между местоживеенето му и работното му място е около 35 км. без удобен обществен транспорт. Освен това жалбоподателя осъществява трудовата си дейност при сменен режим на работа, а това допълнително затруднява ползването на обществен транспорт, който не гарантира навременното му пристигане за съответната смяна. Обосновава, че приложената мярка е непропорционална на преследваната от закона цел, предвид че задължителната застраховка е сключена незабавно и следователно общественият интерес е обезпечен и без предварително изпълнение на приложената мярка. Иска да се отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да се спре допуснатото предварително изпълнение на мярката. Частният жалбоподател се представлява от адв. Ц. Банков от Адвокатска колегия – Варна. Ответникът по частната жалба - полицай в Четвърто Районно управление при ОДМВР – Варна, не взема становище. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд приема, че оспорената ЗПАМ № GPAM - 2268751 от 29.03.2026 г. на полицай в Четвърто Районно управление при ОДМВР – Варна с оглед на чл. 172, ал. 6 ЗДвП подлежи на предварително изпълнение по силата на закона. Доколкото специалният закон, а именно ЗДвП, не регламентира основанията, при които съдът може да спре изпълнението на заповед по чл. 172, ал. 1 ЗДвП, приложими са общите такива по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК. Предпоставките за спиране от съда на изпълнението на цитираната заповед са нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Жалбоподателят, на когото е доказателствената тежест, обосновава искането си с това, че с прилагането на мярката се препятства придвижването му до работа. Съдът приема, че твърдените последици настъпват не от факти и обстоятелства, осъществени след издаването на акта, т.е. нови факти и обстоятелства, а в резултат на самото допуснато предварително изпълнение. С оглед на това сам по себе си фактът на невъзможност за ползване на автомобил не е релевантен за преценката на сочените значителни или трудно поправими вреди, конкретни вреди дори не са нит опосочени, нито доказани. Съдът сочи още, мярката обезпечава значим обществен интерес, на който е непротивопоставим личния интерес на жалбоподателката да ползва автомобила си, поради което отхвърля искането за спиране на предварително изпълнение на заповедта. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закон, какъвто е настоящия случая предвид разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, обичайно има сериозно въздействие в правната сфера на адресатите на акта, който предварително следва да понесат задълженията или ограниченията, които се налагат с още невлезлия в сила индивидуален административен акт. Така предварително изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт имплицитно съдържа в себе си и възможността изпълнението да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. В определени случаи, законодателят е разпоредил изрично в правна норма, че обжалването няма суспензивен ефект, освен ако съдът разпореди друго. Предпоставката, при която съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение – какъвто е настоящият случай с оглед на разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. При преценка на предпоставките за спиране следва да се държи сметка безспорно и за обществения интерес, който предварително изпълнение на мярката обезпечава, така и за личния интерес, който не следва да се ограничава несъразмерно на преследвана от закана цел. От доказателствата по делото се установява, че на 29.03.2026 год., в резултат на извършена полицейска проверка, против Х. М. Р. от [населено място], общ. Белослав, обл. Варна е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 4388527 за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1, т. 1 ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. В АУАН е вписана констатацията, че управляваният автомобил е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДвП, поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“. На 29.03.2026 г. въз основа на съставения АУАН, против Х. М. Р. от [населено място], общ. Белослав, обл. Варна е постановена оспорената ЗПАМ № GPAM - 2268751 от 29.03.2026 г. на полицай в Четвърто Районно управление при ОДМВР – Варна, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, подб.“гг“ ЗДвП на лицето временно е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. На 30.03.2026 г. е изпълнено задължението за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност за посочения в АУАН автомобил, видно копие на застрахователната полица като застраховката е с валидност от 17:18 ч. на 30.03.2026г. до 29.03.2027 г, 23:59 ч. При тези факти неправилен се явява извода на съда, че нуждата на лицето на управлява МПС, за да обезпечи нужда си да се придвижва до работното си място е непротивопоставим на обществения интерес да се гарантира живота и здравето на останалите участници в движението. Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. В конкретния случай, целта на приложената ПАМ е да осигури безопасността на движението по пътищата като се гарантира, че по пътищата отворени за обществено ползване ще се движат само регистрирани превозни средства, за които има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, както и да предотврати осъществяване на административни нарушения, свързани с движението по пътищата. Обществените отношения, регулирани от ЗДвП се характеризират с особена важност, доколкото управлението на МПС съставлява дейност с повишена опасност за живота и здравето на участниците в този процес, поради което общественият интерес е надделяващ. Част от законовите мерки, регламентиращи опазване на живота, здравето и имуществото на участниците в движението по пътищата, респ. репариране на претърпените от тях вреди е и императивно въведеното правило за наличие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ). Изпълнението на така въведеното императивно правило за поведение е скрепено със санкцията по чл. 143, ал. 10, изр. 1 ЗДвП - служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 КЗ. В случая е по делото е доказано, че автомобилът с рег. № [рег. номер] е с прекратена на 03.03.2026 год. регистрация поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“. Следва да се съобрази обаче, че съгласно чл. 143, ал. 10, изр. 2 ЗДвП, служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В случая по делото са налице доказателства – копие от застрахователна полица, че за горепосочения автомобил има валидна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което са настъпили материалноправните предпоставки за служебно възстановяване на прекратената регистрация на превозното средство. Тези фактически обстоятелства са възникнали на 30.03.2026 год., но не са взети предвид от първоинстанционния административен съд. Със сключването на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ е обезпечен обществения интерес, за чието гарантиране законът е въвел предварителното изпълнение на принудителната мярка. След като общественият интерес е гарантиран, то личният такъв на жалбоподателя несъразмерно е ограничен от предварителното изпълнението на издадената ЗПАМ. Следва да се има предвид, че предварителното изпълнение на административен акт има акцесорен (несамостоятелен) характер, тъй като е пряко обвързано с основния административен акт. Разпореждането за предварително изпълнение (в т.ч. и допуснатото по закон) не може да съществува самостоятелно – то обслужва ефикасността на основния акт, като позволява той да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила. Съобразявайки горните обстоятелства се налага извод, че заявените от жалбоподателя значителни и трудно поправими вреди, свързани с невъзможността да изпълнява всекидневните си задължения, в конкретния случай се явяват противопоставими и надделяващи над обществения интерес, доколкото последният е вече защитен и обезпечен от сключената още на 30.03.2026 г. задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. По изложените съображения, частната жалба се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а оспореното определение, като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед. Мотивиран от горното и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,