Определение № 1545 от 01.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 608/2026 г.

Производството е образувано по касационна жалба на „Дженерали застраховане“ АД срещу решение №6800 от 11.11.2025 г. по в.гр.д.№8223/2024 г. на СГС в частта му, с която след частична отмяна на решение №3960 от 05.03.2024 г. по гр.д.№14393/2023 г. на СРС, „Дженерали застраховане“ АД е осъдено да заплати на Н. К. К. законна лихва върху главницата за периода 02.06.2022 г. – 23.08.2022 г. В касационната жалба са наведени доводи, че решението в обжалваната част е недопустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл свръхпетитум, в отклонение от заявеното от ищеца искане законната лихва да бъде присъдена от 23.08.2022 г. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, освен доводите за вероятна недопустимост на решението, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС: 1. Обвързан ли е съдът, който разглежда делото, с конкретното искане на ищеца и въведените рамки на търсената защита, формулирани в петитума на исковата молба. 2. Допустимо ли е съдебно решение, в което в разрез с диспозитивното начало, съдът се е произнесъл извън рамките на заявеното искане, формулирано в петитума на исковата молба и е присъдил в повече от претендираното от ищеца. Ответникът по касация Н. К. К. заявява становище за недопустимост на касационната жалба с оглед размера на цената на иска. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид наведените от страните доводи и данните по делото намира следното: При постановяване на решението си въззивният съд е посочил, че производството пред него е образувано по въззивна жалба срещу решение №3960 от 05.03.2024 г. по гр.д.№14393/2023 г. на СРС, като е видно, че с първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от Н. К. К. срещу „Дженерали застраховане“ АД иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 10 000 лв., част от претенция от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 02.06.2022 г., ведно със законната лихва от 23.08.2022 г. до окончателното изплащане (както е била заявена претенция от ищеца в исковата молба). Разглеждайки така предявения иск, въззивният съд е приел, че претенцията е основателна за сумата от 5000 лв., но в противоречие с действително формирана си воля (в мотивите съдът изрично е посочил, че с оглед диспозитивното начало в процеса е обвързан от заявеното от ищеца искане) е отразил в диспозитива на решението, че законната лихва върху сумата от 5000 лв. се дължи от 02.06.2022 г., вместо от 23.08.2022 г. Допуснатата очевидна фактическа грешка следва да бъде поправена, като касационната жалба представлява по същество молба за поправка на очевидна фактическа грешка, а делото следва да бъде върнато на САС за произнасяне по реда на чл.247 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,