Определение № 1112 от 10.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2119/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Кора инвестмънт“ ООД, [населено място] срещу определение № 441 от 04.07.2024 г. по в. т. д. № 101/2024г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от същото дружество молба за допълване на постановеното по делото решение № 248 от 04.07.2024 г. в частта за разноските. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че представените по делото фактура и договор за правна помощ не доказват плащане в брой на адвокатското възнаграждение. Според него, посочената във фактурата банкова сметка не означава, че плащането е извършено по банков път. Счита, че заплащането в брой на адвокатското възнаграждение за въззивната инстанция в размер 3 600 лв., с включен ДДС, се установява от представения с молбата по чл. 248 ГПК приходен касов ордер от 25.03.2024 г. Ответникът по частната жалба – Държавата, представлявана от министъра на финансите, оспорва същата и моли за оставянето й без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 25.09.2024 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна. За да остави без уважение искането на „Кора инвестмънт“ ООД за допълване на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските с присъждане на адвокатско възнаграждение в размер 3 600 лв., с включен ДДС, Софийски апелативен съд е приел, че не са ангажирани доказателства за действително плащане на адвокатското възнаграждение в брой. Определението е правилно. Приетата във въззивното производство фактура № 125/25.03.2024г. установява единствено факта, че „Кора Инвестмънт“ ООД дължи на адвокат К. И. заплащане на адвокатско възнаграждение по т. д. № 101/2024 г. на Софийски апелативен съд в размер на 3 600 лв., с ДДС. В същата е отразено, че плащането следва да се извърши в брой, без да е удостоверено, че сумата е платена. Договорът за правна помощ от 25.03.2024 г. също не представлява доказателство, че адвокатското възнаграждение е платено в брой, доколкото в него е посочено само, че възнаграждението е платимо в брой, но не и че същото е платено. От изложеното следва категоричният извод за недоказаност на претендираните разноски. Що се отнася до разходния касов ордер за плащане в брой от 25.03.2024 г., на който се позовава частният жабоподател, същият не може да бъде взет предвид. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, доказателствата за извършени от страната разноски следва да бъдат представени най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото в съответната инстанция, докато в случая разходният касов ордер, установяващ плащане на адвокатското възнаграждение в брой, е представен едва с молбата за допълване на въззивното решение в частта за разноските. Ето защо, същият не може да бъде съобразен. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение