Определение № 3031 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2186/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния управител на област София, против определение № 1934 от 16.01.2026 г. по адм. д. № 2618/2025 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлено искането за изменение на определение № 34017 от 17.10.2025 г., постановено по същото дело в частта за разноските. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като заинтересованите страни „Мания Билд“ ООД, Университет за национално и световно стопанство и Н. С., Е. С. и П. С. нямат право на разноски. Поддържа също, че присъдените разноски на заинтересованите страни са прекомерни и не се дължат в претендирания размер. Моли определението да бъде отменено изцяло и да се постанови нов съдебен акт, с което всички искания за присъждане на разноски да бъдат отхвърлени или евентуално- да бъдат намалени. Ответникът – Университет за национално и световно стопанство, чрез адв. Бошнакова, в писмен отговор оспорва частната жалба и моли определението да бъде оставено в сила. Претендира разноски за настоящото производство. Ответниците - Н. А. С., Е. Н. С. и П. Н. С., чрез адв. Николова, в писмен отговор оспорват частната жалба и молят определението да бъде оставено в сила. Ответникът – „Мания Билд“ ООД не изразява становище по частната жалба. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд констатира следното: Производството по административно дело № 2618/2025г. на Административен съд София-град е образувано по жалба на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, действащ чрез Областния управител на област София срещу заповед № РА50-490/12.05.2022 г., издадена от главния архитект на Столична община, с искане за прогласяване на нейната нищожност. С молба от 15.09.2025 г. оспорващият се отказва от жалбата. На това основание производството по делото е прекратено и жалбоподателят Областната администрация на област София, в чиято структура е областният управител на област София като представител на Държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, е осъден да заплати на заинтересованите страни „Мания билд“ ООД, Университет за национално и световно стопанство и общо на Н. А. С., Е. Н. С. и П. Н. С. разноски, представляващи възнаграждение за адвокат, в размер съответно на 1200.00 лв., 1500.00 лв. и 1250.00 лв. (определение № 34017 от 17.10.2025г. по адм. дело № 2618/ 2025г.). В срока по чл. 176а, ал. 1 АПК жалбоподателят прави искане за изменение на прекратителното определение в частта за разноските, като излага съображения, че не дължи разноски и моли всички претенции за присъждане на разноски да бъдат отхвърлени или евентуално претендираните разходи за адвокатско възнаграждение - намалени. Искането е разгледано от съда и с определението, предмет на оспорване, е отхвърлено с мотиви, че разноските са правилно присъдени на заинтересованите страни с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, а размерът им е съобразен със своевременно направените от страните искания за присъждане на такива и с представените доказателства за действително им заплащане. При тези факти Върховният административен съд, второ отделение, стигна до следните изводи: Частната жалба е подадена в срока по чл. 176а, ал. 3 от АПК и от страна, за която оспореното определение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Първоинстанционният съд неправилно приема, че не са налице основания за изменение на определение № 34017 от 17.10.2025 г. в частта за разноските. С цитирания съдебен акт съдебното производство е прекратено поради отказ от подадената жалба. В тази хипотеза ответникът и заинтересованите страни, за които административният акт е благоприятен имат право на разноски (чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК). В случая в противоречие със закона и доказателствата съставът на административния съд приема, че „Мания билд“ ООД и Университет за национално и световно стопанство попадат в хипотезата на чл. 143, ал. 4 АПК и следва да им бъдат присъдени разноски. Действително същите са конституирани като заинтересовани страни по делото, но оспорената заповед не е издадена по тяхно искане и не се явява благоприятна за тях. Посочените юридически лица разполагат с право на жалба против заповедта на главния архитект и независимо че това право не е реализирано, тяхната правна легитимация е съвместна с тази на жалбоподателя. В този смисъл е и становището на процесуалния представител на „Мания билд“ ООД, изразено в съдебно заседание (протокол от 15.09.20205г.). По тези съображения „Мания билд“ ООД и УНСС не попадат в кръга на заинтересованите страни по чл. 143, ал. 4 АПК и нямат право на разноски. В разглеждания казус право на разноски в хипотезата на чл. 143, ал. 4 АПК имат заинтересуваните страни Н. А. С., Е. Н. С. и П. Н. С., които са съсобственици на ПИ с [идентификатор], за който с процесната заповед е отреден [УПИ] „за Жс и ПГ“, кв. 20б по плана на гр. София и чиято правна легитимация е съвместна с тази на заявителката С. А., респ. с наследниците на последната. В случая разноските са правилно присъдени с оглед направеното искане и доказателствата за действително извършени разходи по водене на делото, представени преди първото по делото заседание, а също и поради факта, че възражение за прекомерност на заплатеното от страните адвокатско възнаграждение не е направено от жалбоподателя до приключване на съдебното производство, а едва с искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските. Възражението на частния жалбоподател, че копия от претенциите на насрещните страни за разноски не са му изпратени, поради което не е имал възможност да направи възражение за прекомерност, е неоснователно. Всички претенции за разноски са оспорени изрично от процесуалния представител на жалбоподателя в проведеното на 15.09.2025г. открито съдебно заседание, но възражение за прекомерност на заплатените от насрещните страни адвокатски възнаграждения не е направено. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че са налице основания за изменение на определение № 34017 от 17.10.2025г. по адм. дело № 2618/ 2025г. на Административен съд София- град в частта за разноските, а изводът на административния съд в обратен смисъл е неправилен. Поради това оспореното определение № 1934 от 16.01.2026г., с което искането на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния управител на област София за изменение на определение № 34017 от 17.10.2025г. в частта за разноските, е оставено без уважение следва да бъде отменено, като се постанови нов съдебен акт, с който определение № 34017 от 17.10.2025г. по адм. дело № 2618/ 2025г. на Административен съд София- град да бъде изменено, като се отмени в частите, в които областната администрация е осъдена да заплати на „Мания билд“ ООД и на Университет за национално и световно стопанство разноски по делото. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,