Определение № 2054 от 21.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2026 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Гранд паладиум“ ЕООД, гр.Смолян, срещу тази част от определение на Върховен касационен съд, ІV-то гражданско отделение, № 5363 от 21.11.2025 г. по ч.гр.д.№ 4422/ 2025 г., с която е оставена без разглеждане частна касационна жалба с вх.№ 19727/ 21.07.2025 г. на „Гранд паладиум“ ЕООД срещу определение № 1718/ 27.06.2025 г. по ч.гр.д.№ 1568/ 2025 г. на Софийския апелативен съд /за потвърждаване на протоколно определение от 29.04.2025 г. по гр.д.№ 14526/ 2024 г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение възражението а „Гранд паладиум“ ЕООД за прекратяване на производството и изпращането му по подсъдност на Софийски районен съд/ и е прекратено производството по делото в тази част. Жалбоподателят поддържа, че предходният състав на ВКС е следвало да върне делото за постановяване на легитимен съдебен акт, щом е приел, че липсва надлежно произнасяне по искането му в първата инстанция. Освен това заявява, че в ГПК не се съдържат разпоредби в подкрепа на извода на предходния състав на ВКС, че съдебният акт, постановен по възражение за неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване. Моли обжалваното определение да бъде отменено и настоящият състав да се произнесе с акт по същество. Ответната по частната жалба страна А. В. Т. не взема становище. Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, другият състав на ВКС по ч.гр.д.№ 4422/ 2025 г. приел, че съгласно изричните задължителни указания, дадени с т.9, б.„в”, абзац 2 от Тълкувателно решение № 1/ 2013 от 09.12.2013 г., ОСГТК, ВКС, определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд, с което е оставен без уважение отвод за неподсъдност на делото, не подлежи на касационно обжалване. Подадената срещу неподлежащата на обжалване част от определение № 1718/ 27.06.2025 г. на САС, частна касационна жалба следвало да се остави без разглеждане, като в същата част производството пред ВКС следвало да се прекрати. Този акт е законосъобразен. Неоснователно жалбоподателят поддържа, че предходния състав е оставил жалбата му без разглеждане в тази част, поради липса на постановен от първоинстанционния съд обжалваем акт. Обратно, предходният състав на ВКС изрично е посочил, че има постановен акт по възражение на ответника за неподсъдност на спора, но че този акт не подлежи на касационно обжалване. Неоснователен е и вторият довод на жалбоподателя – че в ГПК не се съдържат разпоредби, които изключват от обсега на касационния контрол съдебният акт, постановен по възражение за неподсъдност. В цитираното от предходния състав на ВКС Тълкувателно решение изрично е прието, че не подлежи на касационно обжалване определение, с което е оставен без уважение отвод за неподсъдност на делото. Тълкувателното решение изяснява съдържанието на тълкуваните разпоредби от ГПК по задължителен за всички съдилища в държавата начин /чл.130 ал.2 ЗСВ/, включително за настоящия съдебен състав. Този състав не може да даде разрешение, противоположно на даденото в Тълкувателното решение. Това не е могъл да стори и предходният състав на ВКС, поради което в обжалваната част актът му следва да бъде потвърден. По изложените съображения съдът