Определение № 38 от 14.04.2020 г. на ВКС по н. д. № 181/2020 г.

Производството е образувано по реда на чл. 351, ал.6 от НПК във връзка с депозирана частна жалба от П. Д. С. срещу разпореждане на СГС по в.н.ч.д. № 13/2020 г. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че частната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, намери следното: С определение № 520 от 10.02.2020г., постановено по в.н.ч.д. №13/2020г., Софийски градски съд, НО, 13 състав, в производство по Глава двадесета и първа от НПК, на основание чл.327 от НПК се е произнесъл по направени от частния тъжител с въззивната жалба доказателствени искания, като ги е оставил без уважение. Насрочил е делото за разглеждане в открито съдебно заседание. Срещу това определение частният тъжител П. С. е депозирал жалба, която е била върната от съдебния състав. Частната жалба по настоящото производство е допустима, но неоснователна. Атакуваният съдебен акт, с който е била върната жалбата на П. С. е правилен и законосъобразен, тъй като са налице основанията на чл. 351, ал. 5, т. 3 от НПК. Определението на въззивният съд, постановено на основание чл.327 от НПК, с което той се произнася по допускането на доказателства във въззивното производство, не е от кръга актове, които съгласно разпоредбата на чл. 346 от НПК подлежат на касационна проверка. Цитираният текст и по-точно в точка четвърта изрично се сочи, че по касационен ред могат да се обжалват определенията на окръжния съд, постановени за първи път във въззивното производство, с които се прекратява, спира или прегражда пътя на наказателното производство. Горепосоченото определение не е от тази категория актове. Предвид изложеното, касационната инстанция намери, че частната жалба следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение