Решение № 977 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12020/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 26042 от 31.07.2025 г., постановено по адм. дело № 2080/2024 г. Административен съд – София град (АССГ), трето отделение, 62-ри състав, е отменил по жалба на "Сис Индустрийс" ООД, ЕИК 040275584, представлявано от Р. Стайкова, чрез адв.Енчев, мълчалив отказ на Директора на Агенция "Митници" за произнасяне по жалба срещу Решение № РВА-5800-259/32-978564/21.08.2024г. на директора на ТД Митница София, с която на дружеството се отказва възстановяване на лихва върху сумата в размер на 618 423,27 лв. по искане за прихващане или възстановяване на основание чл. 129 ДОПК. С решението съдът е върнал преписката на Директора на Агенция "Митници" за произнасяне по жалбата на "Сис Индустрийс" ООД, срещу Решение № РВА-5800-259/32-978564/21.08.2024г. на директора на ТД Митница София при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на настоящото решение и е осъдил Агенция "Митници" – София да заплати на "Сис Индустрийс" ООД, разноски по делото в размер на 1000лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба директора на Агенция „Митници“ – София чрез процесуалния му представител Д. Енева, главен юрисконсулт. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – София град е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и при необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.

Ответното по касационната жалба дружество "Сис Индустрийс" ООД, ЕИК 040275584, представлявано от Р. Стайкова, чрез процесуалния си представител адв.Енчев, взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция.

С определение № 33741 от 16.10.2025г. по същото дело административният съд е изменил първоинстанционното решение в частта му за разноските, като ги е увеличил от 1 000лв. на 1 050лв., и е отхвърлил искането в останалата му част.

Срещу постановеното определение е подадена частна жалба от "Сис Индустрийс" ООД, ЕИК 040275584, представлявано от Р. Стайкова, чрез процесуалния му представител адв.Д. Енчев. В същата се прави оплакване, че определението на първоинстанционния съд е неправилно поради допуснато нарушение на закона. В частната жаба се излагат конкретни доводи. Моли Върховния административен съд да постанови определение, с което да отмени определението на Административен съд – София град и вместо него да постанови друго такова, с което да бъдат присъдени разноски за първата инстанция в размер на 17 460лв.

Ответният по частната жалба директор на Агенция „Митници“ – София чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт Д. Енева взема становище за неоснователност на частната жалба.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

По касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество e основателна, но не по съображенията изложени в нея.

Нормата на чл.27 ЗАДС регламентира реда за възстановяване на недължимо платен или подлежащ на възстановяване акциз. Съгласно същата недължимо платен или подлежащ на възстановяване акциз се възстановява или прихваща за погасяване на изискуеми публични задължения на лицето, събирани от Агенция "Митници", въз основа на писмено искане или по инициатива на митническите органи – ал.1; искането по ал. 1 се подава до директора на териториалната дирекция по седалището на лицето или по местонахождението на данъчния склад в случаите, когато лицето е лицензиран складодържател, или до компетентното митническо учреждение, издало удостоверението за регистрация; към искането се прилагат и документите, определени с правилника за прилагане на закона – ал.2; органът по ал. 2 в 30-дневен срок от постъпване на искането, съответно от отстраняване на нередовностите в него, се произнася с мотивирано решение, с което уважава или отказва искането - изцяло или частично, като възстановява или прихваща подлежащата на възстановяване сума; непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ изцяло по направеното искане.

Според чл.27, ал.4 ЗАДС решението или отказът по ал. 3 или по ал. 13 може да се обжалва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Относимите разпоредби в тази насока могат да бъдат сведени до следните:

Относимите правни разпоредби в тази насока са следните:

1. Нормата на чл. 156 ДОПК въвежда задължително оспорване на ревизионния акт по административен ред.

2. Нормата на чл. 152 ДОПК определя обжалването по административен ред – в кои части може да бъде обжалван акта, кой е решаващият орган и пред кой орган се подава жалбата.

3. Разпоредбата на чл. 145 ДОПК определя съдържанието на жалбата, а тези на чл. 146 и чл. 147 действията по нейното изпращане и отстраняване на констатирани нередности.

4. Нормата на чл. 155, ал. 1 ДОПК определя срока, в който следва да се произнесе т. н. "решаващ орган", и според нея решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл. 146, съответно от отстраняване на нередовностите по чл. 145 или от одобряване на споразумението по чл. 154.

5. Обжалването на ревизионния акт пред съда е регламентирано в чл. 156, ал. ДОПК в това число в коя част може да бъде оспорен ревизионния акт пред съда и в какъв срок.

6. Хипотезите на т. н. мълчаливо потвърждаване са уредени в чл. 156, ал. 4 ДОПК. Според нея норма, непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част.

При така очертаната правна рамка на възстановяването на акциза /и прилежащите лихви, както е в случая/, относимите факти по спора се свеждат до следното:

1. С ревизионен акт № BG005800- РК1 – РА4/05.05.2020 г., издаден от служители на ТД Митница Югозападна, настояща ТД Митница София, на „СИС ИНДУСТРИЙС“ ООД са определени задължения за акциз в общ размер на акциза 1 656 270,69 лв. и лихва в общ размер на 690 007,10 лв. С Решение № Р 32-217361/27.07.2020 г. директорът на Агенция „Митници“ е изменил определените с РА задължения на акциз в общ размер на 1 496 591, 53 лв. и на лихвата в общ размер на 618 423, 27 лв.

2. С решение № 5571 от 13.09.2023г. постановено по адм.д. № 8221/20г. Административен съд – София град е отменил гореописания ревизионен акт, така както е изменен с решението на директора на Агенция „Митници“- София.

3. С решение № 1278 от 05.02.2024г. постановено по адм.д. № 11374/2023г. Върховният административен съд е оставил сила в гороното решение на Административен съд – София град.

4. От "Сис Индустрийс" ООД, ЕИК 040275584, е подадено искане вх. № 32-731371/ 08.02.2024г. до ТД Митница София за възстановяване на недължимо заплатените суми по горепосочения ревизионен акт ведно с лихви за забава.

5.На 08.03.2024 г. от директора на ТД Митница София е издадено Решение № РВА-5800-50/32-767749, след подаденото искане от дружеството с вх. № 32-731371/ 08.02.2024г., с което е възстановен акциз в общ размер на 1 496 591, 53 лв., ведно с лихва, изчислена от момента на плащане, както и лихва в общ размер на 618 423,27 лв. Отказано е възстановяване на лихва върху лихвата в размер на 618 423,27 лв. на основание чл. 175, ал. 3 от ДОПК.

6. Решението е обжалвано пред горестоящия административен орган в частта, в която на основание чл. 175, ал. 3 от ДОПК е отказано възстановяване на лихва върху лихвата в общ размер на 618 423,27 лв. С Решение № Р-226/32-874322/31.05.2024 г., горестоящият административен орган се е произнесъл по подадената жалба, като е отменил Решение № РВА-5800-50/32-767749/08.03.2024 г. в обжалваната част и преписката е върната на директора на ТД Митница София за произнасяне по компетентност, при спазване на нормативните изисквания и съобразяване на мотивите изложени в решението.

7. На 17.07.2024г. поради липса на произнасяне от директора на ТД Митница София е подадена жалба за бавност.

8. На 23.07.2024г. е подадено ново искане за възстановяване на лихвата върху сумата от 618 423,27 лв. входирано с №32-942758/23.07.2024г

9. По това ново искане директорът на ТД Митница София се е произнесъл с Решение № РВА -5800-259/32-978564 от 21.08.2024г. С него е отказано възстановяване или прихващане на лихва върху сумата в размер на 618 423, 27 лв., представляваща лихва, т. е. лихва върху лихва,позовавайки се на чл. 175, ал. 3 от ДОПК, постановява, че лихва върху лихва не се дължи, с които мотиви отказва възстановяване на претендираната сума.

10. Решението на директора на ТД Митница – София е оспорено по административен ред пред директора на Агенция „Митници“ – София. Същият не се е произнесъл по жалбата в определения в 155,ал.1 ДОПК срок.

11. На 26.11.2024г. от страна на "Сис Индустрийс" ООД чрез Агенция „Митници“ е подадена жалба до Административен съд – София град, по която е образувано адм.д. № 12080/2024г. В жалбата /л.6 – 7 от първоинстанционното дело/ е посочено, че дружеството обжалва мълчаливия отказ на директора на Агенция „Митници“ за произнасяне по жалба срещу Решение № РВА -5800-259/32-978564 от 21.08.2024г.

12. С решение № 26042 от 31.07.2025г. административният съд отменя мълчаливия отказ на директора на Агенция „Митници“ за произнасяне по жалба срещу Решение № РВА -5800-259/32-978564 от 21.08.2024г. и върнал преписката на същия за произнасяне по жалбата на дружеството срещу решението на директора на ТД Митница – София.

Постановеното първоинстанционно решение е недопустимо и като такова при условията на чл.221,ал.3 АПК следва да бъде обезсилено,а делото върнато на първоинстанционния съд.

Предвид на изложената по-горе правна рамка, предмет на съдебно оспорване е решението на директора на съответната митница, с което се отказва възстановяване на акциз или лихва, какъвто е настоящия случай. Решението на горестоящия орган, респективно мълчаливия отказ на същия по чл.156,ал.4 ДОПК не може да бъде предмет на съдебно оспорване по реда на глава 19 ДОПК във вр. с чл.27,ал.4 ЗАДС. По тази причина подадената жалба срещу него се явява недопустима и като такава е следва да бъде оставена без разглеждане. В тази хипотеза съдът е следвало да укаже на страната да уточни кой е актът, който оспорва пред съда, което в случая не е сторено. По тази причина след връщане на делото, жалбата следва да бъде оставена без движение и бъдат дадени указания на жалбоподателя да уточни кой акт оспорва.

При новото разглеждане на делото при условията на чл.226,ал.3 АПК следва да се произнесе по въпроса за разноските за водене на делото в настоящата съдебна инстанция.

По частната жалба.

Поради свързаността му с първоинстанционното решение, следва да бъде отменено и определение № 33741 от 16.10.2025г. относно изменение на решението в частта му за разноските.

Водим от горното и на основание чл.221,ал.3 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,