Определение № 9678 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9383/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба подадена от В. Г. В., чрез процесуален представител, срещу Определение № 6434/21.05.2026г., постановено по адм. дело № 1324/2026г., на Административен съд - Варна, с което е прекратено производството по делото по подадена жалба от лицето срещу ЗПАМ № 2371762/16.04.2026г., издадена от младши автоконтрольор към РУ – Аксаково, ОД на МВР – Варна. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно, като навежда доводи, че по независещи от жалбоподателката причини не е изпълнено разпореждането на съда за заплащане на д.т. а и разпореждането на съда за оставяне на жалбата без движение не е била връчена на процесуалният представител на лицето. Моли за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – младши автоконтрольор към РУ – Аксакова, ОД на МВР – Варна, не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от лице, имащо право на обжалване и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред АС - Варна е образувано по жалба на В. В. срещу ЗПАМ № 2371762/16.04.2026г., на младши автоконтрольор при РУ- Аксаково, ОД на МВР – Варна. С Разпореждане № 5538/04.05.2026г., съдът е указал на жалбоподателя в 7-дневен срок от получаване на съобщението да представи доказателство за внесена по сметка на АС - Варна държавна такса за оспорването, в размер на 5.11 евро. Жалбоподателят е предупреден за правните последици при неизпълнение на дадените задължителни указания. Съобщението с указанията е връчено лично на жалбоподателката на дата 04.05.2026г. С обжалваното определение съдът е констатирал, че в указания 7-дневен срок от получаване на съобщението и до момента на постановяване на определението жалбоподателят не е изпълнил указанията и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Нормата на чл. 151, т. 3 от АПК изисква към жалбата, с която е сезиран административния съд да бъде приложен документ, удостоверяващ заплащането на държавна такса, ако такава се дължи, какъвто е настоящия случай. Видно е, че Административен съд – Варна изрично в разпореждане № 5538/04.05.2026г. е указал на жалбоподателят да представи документ за платена д.т. и последиците от неизпълнението. Такъв документ е бил представен едва с частната касационна жалба, но това не води до изпълнение императивните изисквания на чл. 151, т. 3 от АПК. Макар д.т. да е била внесена, не води до изпълнение на указанията, защото се изисква и представяне на доказателства за внасяне на таксата в указания от съда срок. Предвид горното правилно АС – Варна е преценил, че жалбоподателят не е изпълнил в срок дадените задължителни указания, което води и до нередовност на жалбата и нейната недопустимост. Неоснователен е довода, че процесуалният представител не е бил редовно уведомен за разпореждането на съда, тъй като видно от представеният отрязък от съобщение /л. 29/, разпореждането на съда е изпратено на посочения в пълномощното адрес на процесуалния представител, макар и получено лично от жалбоподателят. Освен това процесуалният представител не е посочил, както му е императивно вменено, предвид нормата на чл. 137, ал. 2 вр. чл. 18а, ал. 5 от АПК, електронен адрес за призоваване, като това негово бездействие не можи да се вмени във вина на съда. Следва да се посочи, че жалбоподателя не е инициирал производство по реда на чл. 161 от АПК за да навежда доводи за наличие на пречки, водещи до неизпълнение на съдебното разпореждане. Предвид изложеното, като е прекратил производството по делото, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение