Определение № 36 от 03.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 32/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Б. Д. Б., срещу определение № 60306 от 09.11.2021 г., постановено по гр. д. № 1007/2021 г. на ВКС, с което е върната като недопустима частната жалба на Б. Д. Б. срещу определение № 60617 от 16.07.2021 г. по гр.д. № 1007/2021 г. на ВКС, с което по реда на чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 11.01.2021 г. по в.гр.д. № 529/2020 г. на Пловдивски апелативен съд. В частната жалба се излагат съображения, че определението на ВКС е очевидно неправилно и явно необосновано. Излага съображения срещу определението по чл.288 ГПК, като твърди, че то е в пълно противоречие с приложените по делото писмени документи, които безспорно доказват наличие на предпоставките за допускане до касационно обжалване решението на апелативния съд. Ответната страна по жалбата не представя отговор. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Обжалваното определение е постановено по частна жалба от 25.08.2021г. на Б. Д. Б. срещу определение № 60617 от 16.07.2021г. по гр.д. № 1007/2021 г. на ВКС, с което по реда на чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 11.01.2021г. по в.гр.д. № 529/2020г. на Пловдивски апелативен съд. Изложени са мотиви, че само определенията, постановени от тричленен състав на ВКС, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и тези, за които това е посочено изрично в закона, подлежат на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС. С постановяването на определението от 16.07.2021г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване поради това, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Ако разглеждането на касационната жалба бъде допуснато, съдът я разглежда по същество, а ако не бъде допуснато, определението по чл. 288 ГПК влиза в сила. С това възможността за инстанционен контрол е изчерпана и обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в ГПК не е изрично предвидено, поради което съставът на ВКС е приел, че не са налице хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК и е върнал частната жалба. Настоящият състав споделя изцяло изложените съображения за липса на предпоставките на чл. 274, ал. 1 ГПК. С определението по чл. 288 ГПК касационната инстанция извършва предварителна проверка за съществуване на предвидените в закона предпоставки за допускане на касационното обжалване, без да се произнася по въпроси от съществото на спора. Касае се до специфична дейност на касационния съд, която е различна от правомощията му като трета редовна инстанция. Поради това определението по чл. 288 от ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване, не е преграждащо такова по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. За определението по чл. 288 от ГПК липсва изрична законова разпоредба, която да предвижда възможност за последващото му обжалване, затова то не попада и в кръга на определенията по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. Към изложените аргументи за необжалваемост на определението по чл. 288 ГПК е необходимо да се добави и следното. Щом касационното обжалване не е допуснато, обжалваното въззивно решение влиза в сила и се изчерпва възможността за редовния му инстанционен контрол (арг. чл. 296, т. 3 пр. 1 ГПК). Това препятства обжалването на определението по чл. 288 от ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като ако частната жалба срещу него бъде уважена, би се стигнало именно до такъв инстанционен контрол на влязлото в сила решение. От изложеното следва, че постановеното по реда на чл. 288 от ГПК определение на Върховния касационен съд, с което не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, е окончателно и не подлежи на последваща проверка за законосъобразност. Подадената против такова определение частна жалба е недопустима и подлежи на връщане. В обжалвания акт е прието същото, поради което той следва да бъде потвърден. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение