Определение № 316 от 31.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 3023/2013 г.

Настоящето производство е образувано по реда на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1,т.1 ГПК по повод подадена частна жалба от [фирма],[ЕИК], с вх.№9883/28.10.2013г. срещу определение №257 от 26.09.2013 г. по същото т.д.№3023/2013 г. на І Т.О., с което по реда на чл.307, ал.1 ГПК не е допусната до разглеждане молбата на настоящия частен жалбоподател за отмяна на основание чл.303, ал.1,т.1 ГПК на решение №180 от 20.04.2010 г. и решение №871 от 10.08.2011 г., двете по т.д.№1417/2009 г. на Варненския окръжен съд, ТО. Частната жалба е недопустима, като просрочена. Съобщението до жалбоподателя [фирма] за връчване на препис от обжалваното определение, е получено чрез адвокат Ц. на 17.10.2013 г. На основание чл.60, ал.4 ГПК едноседмичният срок по чл.275, ал.1 ГПК е изтекъл на 24.10.2013 г., работен ден, а настоящата частна жалба е подадена след изтичането му, по пощата с пощенско клеймо от 25.10.2013 г. Тъй като срокът се брои на седмици, той изтича в съответния ден на седмицата и не се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът. Правилото на чл.60, ал.5 ГПК е приложимо за срок, който се брои на дни. Водим от горното и на основание чл.275, ал.2 във вр. с чл.262, ал.2, т.1 ГПК