Определение № 2390 от 13.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4027/2023 г.

С определение № 1534 от 27.03.2025 г. по настоящото дело е допуснато по реда на чл. 288 ГПК касационно обжалване на въззивно решение № 90 от 13.04.2023 г. по в. гр. д. № 296/2022 г. на ОС – Сливен. На касаторите К. Г. П., Р. П. П. и М. П. П. е указано да представят в едноседмичен срок от съобщението доказателства за внесена държавна такса по 25 лв. от всеки едни от тях, общо 75 лв., в противен случай жалбата ще бъде върната. Съобщението с горното указание, заедно с препис от определението по чл.288 ГПК, е връчено надлежно по реда на чл. 51, ал. 1 ГПК лично на пълномощника на касаторите адв.М. Р. на посочения съдебен адрес, на 23.04.2025 г. Срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 30.04.2025 г. До настоящия момент не са постъпили данни за внесена държавна такса. При това положение указанието за внасяне на дължимата държавна такса не е изпълнено в срок, и касационната жалба подлежи на връщане съгласно чл. 286, ал. 1, т. 2, вр. чл. чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК и чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, а касационното производство следва да се прекрати. Касаторите нямат право на разноски, като дължат на насрещните страни поисканите от тях по списъка по чл.80 ГПК разноски в касационното производство, в размер на 1300 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно приложеното доказателство към отговора на касационната жалба- договор за правна защита. По изложените по-горе съображения, настоящият състав на Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение,