Определение № 11011 от 06.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10865/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Екогеоинвест“ ЕООД, гр. София, представлявано от адв. Методиев, срещу определение № 25110/22.07.2025 г. по адм. дело № 7636/2025 г. на Административен съд – София град, с което е отхвърлено искането на дружеството за спиране на предварителното изпълнение на заповед № САГ24-РА-19-5/02.10.2024 г. на вр. и. д. главен архитект на Столична община. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Претендира се отмяна на определението и постановяване на друго, с което предварителното изпълнение на заповедта да бъде спряно. Ответникът – главен архитект на Столична община, чрез процесуалния си представител юрк. А. Найденова, изразява становище за неоснователност на частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – София град е образувано по жалба на „Екогеоинвест“ ЕООД срещу заповед № САГ24-РА-19-5/02.10.2024 г. на вр. и. д. главен архитект на Столична община, с която на основание чл. 224а, ал. 5 и ал. 6 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е спряно изпълнението на всички видове строително-монтажни работи и е забранен достъпа до строеж „Масивна метална конструкция“, изграден в поземлен имот с идентификатор 68134.900.908, УПИ I – за озеленяване, кв. 283а, м. Лозенец I част“ по плана на гр. София. С жалбата е направено и особено искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта. Съдът е приел, че искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на заповедта е неоснователно, тъй като в жалбата не са посочени конкретни аргументи и доказателства, които да обосноват извод, че от изпълнение на акта за жалбоподателя биха настъпили непоправими вреди. Така постановеното определение е правилно като краен резултат, но не по изложените в него мотиви. В конкретния случай, обратно на приетото от административния съд, искането за спиране на предварителното изпълнение на заповед № САГ24-РА-19-5/02.10.2024 г. на вр. и. д. главен архитект на Столична община, с която е спряно изпълнението на всички видови строително-монтажни работи и е забранен достъпа до строеж, е недопустимо. Оспорената заповед, чието спиране се претендира, е издадена на основание чл. 224а, ал. 5 от ЗУТ, поради което подадената срещу заповедта жалба не спира изпълнението съгласно чл. 217, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, т. е. законът допуска предварително изпълнение на административния акт. В тази хипотеза предварителното изпълнение може да бъде спряно от съда, освен ако законът не съдържа забрана за това /чл. 166, ал. 4 от АПК/. В случая специалната норма на чл. 217, ал. 2, пр. 2, във връзка с чл. 217, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, изрично отрича възможността за съдебен контрол и спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение на заповедите за спиране и забрана на достъпа до незаконни строежи. Следователно в случая спирането от съда на допуснатото по закон предварително изпълнение на процесната заповед, е недопустимо съгласно изключението, посочено в чл. 217, ал. 2, пр. 2 ЗУТ, което препятства разглеждането на искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение по същество. Ето защо, независимо че в случая по искането е налице произнася по същество, доколкото административният съд е отхвърлил искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед, то и постановеното по искането определение следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,