Определение № 167 от 04.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 878/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от ДФ „Земеделие” [населено място], чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. П., срещу определение № 258 от 16.08.2012 г. на Хасковския окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 602/2012 г. Със същото се отменя разпореждане и заповед за незабавно изпълнение № 127/29.06.2011 г. на Районен съд [населено място] по ч. гр. дело № 68/2011 г. и се обезсилва издадения въз основа на тях изпълнителен лист от 30.06.2011 г. По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определения на Върховен касационен съд, Софийски градски съд, ОС [населено място] Ответникът по частната жалба – А. Д. Б. от [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление от ДФ „Земеделие” [населено място] за издаване за заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу А. Д. Б. от [населено място] за заплащане на 24 446 лв. – главница, лихва за забава в размер на 305,25 лв. за периода от 17.05.2011 г. до 29.06.2011 г., както и законната лихва от 29.06.2011 г. до окончателното изплащане на вземането. С разпореждане от 29.06.2011 г. РС [населено място] е уважил молбата на заявителя и е издал заповед за незабавно изпълнение № 127 и въз основа на нея изпълнителен лист. Длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед. Освен това, същият е депозирал и частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, въз основа на която с определение № 258 от 16.08.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 602/2012 г. Хасковският окръжен съд (предмет на настоящото производство) отменя разпореждането по чл. 419 ГПК, както и издадената заповед за изпълнение, като е обезсилил изпълнителния лист. По отношение на обжалваното определение в частта, с която е отменено разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилен издадения изпълнителен лист: Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставя без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Извън посочените хипотези, въззивните определения могат да бъдат атакувани с частна жалба пред ВКС на основание чл. 274, ал. 2 ГПК само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивния съд и отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, каквото не е въззивното определение в тази му част. Въззивното определение в частта, с която е отменено разпореждането за незабавно изпълнение и е обезсилен издадения изпълнителен лист не е и от категорията на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, а само изпълнението на присъденото вземане по това дело. Освен това, с него се уреждат последици по повод изпълнението на паричното вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК, а не се разрешава по същество материалноправния спор относно съществуването на вземането, с оглед на което не може да се приеме, че същото попада в хипотеза на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. В тази връзка съгласно действащата понастоящем практика на ВКС, определенията по чл. 419 са извън кръга на определенията по чл. 274, ал. 3 от ГПК и не подлежат на касационен контрол. В този смисъл са определение № 245/12.03.2010 г. на ВКС, І ТО, постановено по ч. т. д. № 148/2010 г.; определение № 512 от 24.06.2010 г. на ВКС, І ТО, постановено по ч. т. д. № 284/2010 г., определение № 404 от 08.06.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 444/2010 г., определение № 300 от 26.04.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 254/2010 г., определение № 422 от 18.06.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 406/2010 г. и определение № 204 от 11.03.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, постановено по ч. т. д. № 19/2010 г. Предвид гореизложеното, частната касационна жалба в частта, с която се обжалва разпореждането за незабавно изпълнение по чл. 419 ГПК и обезсиления изпълнителен лист, е процесуално недопустима и следва да остане без разглеждане. По отношение на въззивното определение в частта, с която е отменена издадената заповед по чл. 417 ГПК: Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 1 от ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските. В конкретния случай, РС [населено място] е уважил изцяло молбата на заявителя за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. В чл. 419 ГПК законодателят е предвид възможност за защита на длъжника, като му се дава право да обжалва разпореждането за незабавно изпълнение. Въззивният съд е сезиран с частна жалба от длъжника (ответник в настоящото производство) срещу разпореждането за незабавно изпълнение, съдържащо се в издадената заповед. Постановеното от него определение в частта, с която отменя заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК е недопустимо, тъй като пред окръжния съд се атакува само разпореждането за незабавно изпълнение, а той се е произнесъл по основателността на издадената заповед. Това налага в тази му част определението да бъде обезсилено като недопустимо. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение