Решение № 3654 от 15.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 935/2013 г.

ВАСVII отделение15.03.2013 г.докладчик т Ваня Анчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13 от 12.11.2012 г., постановено по адм. дело № 437/2012 г. по описа на Административен съд Враца. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 3654 от 15.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 935/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие (ДП) "Транспортно строителство и възстановяване", със седалище и адрес на управление в гр. София, кв. "Илиянци", ул. "Кирил Благоев" № 14, представлявано от Валери Борисов Василев - главен директор, чрез пълномощника му адв. Абрашева от САК, против решение № 13 от 12.11.2012 г. по адм. дело № 437/2012 г. по описа на Административен съд (АС) - Враца, с което е отхвърлена жалбата против Акт № 113/18.06.2012 г. за установяване на задължение по декларации (АУЗД) за данък недвижим имот (ДНИ), потвърден с решение № 8/27.07.2012 г. на началник отдел "Местни приходи" при община Мездра. В касационната жалба се твърди, че постановеното решение е неправилно поради необоснованост и допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на обжалвания АУЗД. Претендира се присъждането на разноски. Ответникът - началникът на отдел "Местни приходи" при Община Мездра, не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от обжалване. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото решение АС - Враца е потвърдил АУЗД № 113 от 18.06.2012 г. на орган по приходите при община Мездра, потвърден с решение № 8 от 27.07.2012 г., с който е установено задължение за 2011 г. на ДП "Транспортно строителство и възстановяване" за ДНИ в размер на 2 236.86 лева и лихви за просрочие в размер на 185.07 лева. В АУЗД е отразен начинът на определяне размерите на данъка, а именно: 2 промила върху отчетната стойност на имотите. Посочен е периодът и размерът на изчислените лихви. За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган по чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци такси (ЗМДТ), в предписаната от закона форма, а при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обуславят отмяната му, както и, че същият е съобразен с материалния закон. Съдът е изтъкнал, че въпреки липсата на мотиви в АУЗД, такива са изложени в решение № 8 от 27.07.2012 г., с което е потвърден, като това е допустимо съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС и следва да се приеме, че актът е мотивиран. Приел е за безспорно установено, че процесните имоти са предоставени за управление на ДП "Транспортно строителство и възстановяване", както и че последното е търговец по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон (ТЗ) и осъществява стопанска дейност наред с възложените му за изпълнение публични функции. Въз основа на това съдът е счел, че жалбоподателят не попада в нито една от хипотезите на чл. 24 ЗМДТ и не следва да бъде освободен от заплащането на дължимия данък. При така изложените съображения, въз основа на събраните по делото доказателства и при коректно установена фактическа обстановка, решаващият съд е стигнал до извода, че издаденият административен акт е правилен и законосъобразен. Решението съответства на закона. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, във вр. с чл. 11, ал. 5 ЗМДТ гласи, че с ДНИ се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания. Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. За имот - държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление. В изпълнение на задължението си по чл. 14 и чл. 17 (отм., ДВ, бр. 98/2010 г., в сила от 1.07.2011 г.) ЗМДТ, касаторът - ДП "Транспортно строителство и възстановяване" е подало декларации, посочвайки като основание за освобождаване от данък т. 8.2 - имотът е публична държавна собственост, която не се използва със стопанска цел, несвързана с пряката му дейност. Посочена е и отчетната стойност на имота и обектите в него. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗМДТ, освобождават се от ДНИ държавата, за имотите - публична държавна собственост, освен ако имотът е предоставен за ползване от друго лице и това лице не е освободено от данък, като в ал. 2 е записано изрично, че освобождаването по ал. 1, т. 1, 2, 4, 7, 8 и 9 е при условие, че имотите не се ползват със стопанска цел, несвързана с пряката им дейност. От материалите по делото е видно, че ДП "Транспортно строителство и възстановяване" е държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 ТЗ и е търговец, осъществяващ стопанска дейност, на когото в същото време са възложени за изпълнение публични функции, финансирани от републиканския бюджет. Поради това не попада в нито една от хипотезите на чл. 24 ЗМДТ и не е освободено от заплащане на данък, както обосновано е приел и решаващият съд в мотивите на оспореното решение. Неоснователно е възражението на касатора, че не е надлежно уведомен за размера на дължимия от него ДНИ в съответствие с разпоредбата на чл. 23 ЗМДТ, поради което и за него не е възникнало данъчно задължение. Срокът за плащане на задължението за ДНИ е определен от закона и неговото започване, респ. изтичане, не е поставено в зависимост от някакво действие на орган по приходите или друг служител на общинската администрация, напр. съобщение по чл. 23 ЗМДТ за размера на дължимия данък. Една от основните характеристики на данъците е тяхната законоустановеност по основание, размер и субекти. Законът е основен източник на данъчното право, което положение е конституционно закрепено в чл. 60, ал. 1 и чл. 84, т. 3 от Конституцията на Република България. Законът урежда фактическите състави, които пораждат данъчните задължения, компетентните органи с правомощия по установяване на конкретния размер на данъка за конкретното данъчно задължено лице, както и другите задължения, свързани с основния данъчен дълг - за данъчна регистрация, за подаване на данъчна декларация, за оказване съдействие на данъчните органи. Следователно данъчните задължения се определят по основание, субекти и размери в съответните данъчни закони. Съобщението по чл. 23 ЗМДТ не е предпоставка за възникване на задължението за лихви, т. к. сроковете за плащане (падежите) на отделните вноски за погасяване на основното задължение за данък са определени в закона (чл. 28 ЗМДТ) и не са обвързани със съобщението по чл. 23 ЗМДТ. Последното има уведомителен характер и цели да улесни задължените лица и администрацията при заплащането, съответно - събирането на данъчното задължение. А чл. 4, ал. 2 ЗМДТ императивно повелява, че невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите, без да поставя изпадането в забава с покана за плащане от страна на данъчната администрация. На последно място - относно възражението на касатора за липсата на мотиви в АУЗД, настоящата инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционният съд, като приема, че липсата на мотиви към първоначалния административен акт не е съществено процесуално нарушение в случаите при които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалване по съдебен ред. Съдебната практика безпротиворечиво приема, че допуснатото процесуално нарушение не е от такова естество, че да прави издаденият АУЗД нищожен или незаконосъобразен единствено и само на това основание. Въз основа на изложеното, постановеното от АС - Враца решение е правилно и законосъобразно, не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора не следва да бъдат присъждани претендираните от жалбоподателя съдебни разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

Цитирани разпоредби

5