Определение № 3005 от 19.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1586/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищците Д. В. П. и А.-Мария В. П. в качеството им на конституирани по реда на чл.227 ГПК правоприемници на починалия на 18.09.2021г. в хода на производството ищец В. Д. П. срещу решение № 269 от 11.03.2024г. по в.гр.д.№ 2277/2023г. на Апелативен съд София. В резултат на въззивния акт, искът с правно основание чл.432 КЗ, предявен от В. П. срещу ЗК“Лев инс“АД за заплащане на обезщетение за претърпени от него като пешеходец при пътно произшествие от 20.11.2020г. неимуществени вреди, е уважен за 28 000лв. в лицето на неговите правоприемници и е отхвърлен за разликата до 60 000лв. - сумата, за която по молба на правоприемниците е допуснато увеличение на предявения от В. П. като частичен - за сумата 26 000лв. иск, част от вземане в общ размер на 60 000лв. Предмет на касационната жалба е въззивното решение в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за разликата до 60 000лв. Решението в частта за уважаване на исковете до размер на 28 000лв. е влязло в сила. Влязло е в сила и решението по предявения обективно съединен иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, търпени от В. П.. С касационната жалба са наведени доводи за неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Оплакванията на касаторите са за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и незадълбочена преценка на въззивната инстанция относно конкретно установените факти по спора от значение за определяне на справедлив размер на обезщетението за претърпените от В. П. вреди. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата 60 000лв. - размерът, в който искът е увеличен, със законните последици. В изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по процесуалноправни въпроси за задължението на съда в приложение на ППВС №4/1968г. да извърши анализ на обективно съществуващите конкретни обстоятелства като ги оцени адекватно и да обоснове точен паричен еквивалент на търпените неимуществени вреди; за задължението на съда да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират понятието „справедливост“ по смисъла на ППВС №4/1968г., да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с конкретните факти и обстоятелства, обуславящи търпените болки и страдания. Поставени са и въпроси по приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД относно точния паричен еквивалент на търпените морални страдания; дали общественото разбиране за справедливост през последните години предпоставя присъждане на по-ниски обезщетения от определяните преди. Поставен е и въпрос относно релевантността на лимитите на застрахователното покритие при определяне на обезщетението за неимуществени вреди съобразно критериите на чл.52 ЗЗД. Въпрос по отношение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД, в резултат на приложението на която, от приетото за справедливо обезщетение от 40 000лв., въззивната инстанция е присъдила сумата 28 000лв. поради отчетено съпричиняване за настъпването на пътното произшествие от пешеходеца В. П. в степен на 1/3, не е поставен. В писмен отговор ответникът ЗК „Лев инс“АД оспорва основателността на подадената касационна жалба и наличието на основания за допускане на касационното обжалване. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Ищецът В. Д. П. е предявил на 16.07.2021г. искова претенция за обезщетяване на неимуществените вреди, настъпили в резултат на пътно произшествие от 20.11.2020г. от телесно увреждане (фрактура на латералния кондил на тибията с дислокация на фрагментите; счупване на горния край на тибията на лявата подбедрица), причинено от застрахован при ответното дружество водач на лек автомобил, настъпило на пешеходна пътека в [населено място], на която ищецът пресичал. Претенцията е предявена в размер на 26 000лв. - частичен иск от 60 000лв. В. П. е починал на 17.09.2021г. и на негово място са конституирани Д. П. и А.-Мария П. - негови деца. На проведеното на 01.06.2022г. пред първоинстанционния съд съдебно заседание процесуалният представител на конституираните ищци е поискал на основание чл.214 ГПК да бъде допуснато увеличение на иска на сумата 60 000лв., което е счетено от първоинстанционния съд за допустимо и е уважено. Първоинстанционният съд е определил като справедливо обезщетение в размер на 30 000лв., приел е въведеното от застрахователното дружество възражение за съпричиняване настъпването на злополуката от страна на пешеходеца за основателно в степен на 1/2, в резултат на което искът е уважен в лицето на правоприемниците общо за сумата 15 000лв. и е отхвърлен за разликата до 60 000лв. Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете страни - конституираните наследници са настоявали искът да бъде уважен за сумата 60 000лв., а ответникът е оспорвал основателността му. Съставът на Апелативен съд София е изложил подробни мотиви относно приетия за справедлив размер на обезщетението от 40 000лв., счел е, че приносът на пешеходеца е в по-ниска степен - 30%, в резултат на което обезщетението е завишено на сумата 28 000лв. Потвърдено е решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на исковете за разликата до 60 000лв. Настоящият състав счита, че не следва касационното обжалване да бъде допуснато по поставените в изложението на касаторите въпроси, тъй като произнасянето по тях е обусловено от преценката, дали въззивното решение, имащо за резултат отхвърлянето на исковете за разликата над 28 000лв. (както се посочи до този размер въззивното решение като необжалвано е влязло в сила) до допуснатото увеличение за сумата 60 000лв., е допустимо. Тази преценка е дължима от касационната инстанция служебно с оглед указанията в ТР №1 от 19.02.2010г. по тълк.дело 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Основанието за проверката на допустимостта на въззивното решение произтича от обстоятелството, че искът на починалия В. П., заместен в хода на процеса по реда на чл.227 ГПК от своите наследници, е предявен изрично като частичен за сумата 26 000лв., и след неговата смърт правоприемниците са предявили увеличението на иска за неимуществените вреди на пострадалия до размер на 60 000лв. Следва да бъде извършена проверка дали е допустимо по този начин увеличение на иска и дали въззивната инстанция се е произнесла по иск в размер по-голям от претендирания с исковата молба от гледна точка на възможността наследниците да предявят неупражнено от ищеца лично право. На касаторите следва да бъде указано внасянето на държавна такса в общ размер на 680 лв. в едноседмичен срок от уведомяването като при неизпълнение, производството по делото подлежи на прекратяване. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо т. о.