Определение № 118 от 17.09.2018 г. на ВКС по н. д. № 884/2018 г.

С разпореждане №637/18.07.18 г., съдията-докладчик по Н.О.Х.Д.241/18 г. по описа на РС-Айтос е прекратил посоченото дело и на основание чл.43,т.1 НПК /видно от мотивната част на разпореждането това е основанието, макар и в диспозитива да е цитирано основанието по чл.43,т.3 НПК/ е изпратил същото на ВКС, за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа по същество. По-късно е изготвено разпореждане №699/27.08.18 г. за отстраняване на посочения недостатък. Представителят от ВКП дава становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери релевантните данни по делото и като са запозна със становището на прокурора, намира за установено следното: Местната подсъдност се подчинява на принципите на местоизвършване на престъплението и на непосредственост, със съблюдаване на изискванията за бързина, ефективност, безпристрастност и минимизиране на разходите и деловодните затруднения. Но същевременно тя не е абсолютна и при определени законови предпоставки единственият отговор, който може да бъде даден за правилно прилагане на гореизложените условия, е смяна на подсъдността. В този смисъл следва да се разгледа въпросът, поставен в конкретното производство- дали данните по делото навеждат на извод за наличие на предпоставките по чл.43,т.1 НПК- много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд. Конкретен такъв не е посочен в обсъжданото разпореждане. Видно от приложението към обвинителния акт, подсъдимият е от Айтос, петима поискани свидетели са с адрес в град Бургас, а четирима- в град София. Но за да се смени подсъдността, определена по силата на закона на основание чл.43, т.1 НПК, е необходимо много обвиняеми или свидетели да живеят в района на „другия съд”. Той трябва да е ясно определен и да се направи извод, че е единствен. В процесния казус може да се изведе заключение, че не всички свидетели са с адреси на призоваване в района на съда, в който делото е внесено първоначално за разглеждане по силата на общите правила, но повечето живеят в рамките на областта и пътуването до Айтос за тях не би следвало да е проблем. Що се касае до РС-София пък, вярно е, че четирима поискани свидетели са с адреси на призоваване в столицата, но те далеч не формират представата за „много“ и разходите по делото при смяна на подсъдността в този съд в никакъв случай не биха били снижени. Ето защо не се покриват предпоставките на правилото за смяна на подсъдността, заложено в разпоредбата на чл.43, т.1 НПК, предвид обстоятелството, че категорията „много” не се отнася за определен съд, окачествен като „другия”. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение