Определение № 292 от 28.06.2023 г. на ВКС по н. д. № 575/2023 г.

Производство е образувано на основание чл. 43, т. 1 от НПК. С разпореждане № 1650 от 22.06.2023г. по НЧД № 3425/2023г. по описа на Софийски градски съд, 15 състав, съдебното производство е прекратено и делото е изпратено на Върховния касационен съд, с предложение за определяне на друг, равен по степен съд, за разглеждане на делото. Като аргумент в подкрепа на искането е посочено, че по отношение на исканото за предаване лице е определена мярка за неотклонение „Домашен арест", която се изпълнява на адрес в гр. Левски. В посоченият град е адресно регистриран и мъжът, с когото лицето живее на съпружески начала и малолетното им дете. Това би спестило разходи във връзка с пътуване и затруднения по повод отглеждане на детето. Становището на представителят на Върховна касационна прокуратура е, че не следва да се променя подсъдността. Производството е по повод изпълнение на издадени от Ф.Р.Германия европейски заповеди за арест. Същото изисква единствено явяването на лицето, което те касаят. Според прокурора не са изпълнени изискванията на чл.43, т.1 НПК, изискващи много обвиняеми или свидетели да живеят в района на друг съд. Върховният касационен съд, след като се запозна с материалите по делото, намира следното: Съдебното производство по НЧД № 3425/2023г. по описа на Софийски градски съд, 15 състав е образувано по чл.44, ал.1 ЗЕЕЗА по повод изпълнението на две европейски заповеди за арест, издадени от властите на Ф.Р. Германия, относно провеждането на наказателно преследване срещу Д. Е. Н. Т.. Тя е била задържана на летище „София", след което е образувано производството по предаването й на властите в Германия. В посоченото производство по чл.44 ЗЕЕЗА участват прокурора, исканото лице и неговият защитник. Очевидно не се касае за ангажиране на други лица, присъствието на които да се преценява през призмата на количествения критерий по чл.43, т.1 НПК. Обстоятелството, че мъжът, с когото живее на съпружески начала и малолетното им дете, живеят в гр. Левски не мотивира изводи в подкрепа на тезата, че с промяна на подсъдността ще се избегнат неудобства по пътуването им. При така изложените съображения ВКС намира, че не са налице основанията на чл.43, т.1 НПК и не следва да се променя местната подсъдност, ангажираща Софийския градски съд с разглеждането на делото. По изложените съображения и на основание чл. 43 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение