Определение № 212 от 10.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 893/2018 г.

С определение №386 от 18.07.2018г. е допуснато касационно обжалване на решение №97 от 06.10.2017г. по т.д. №220/2017г. на Бургаски апелативен съд, ТО. С него е потвърдено решение №17 от 04.05.2017г. по т.д. №61/2016г. на Ямболски окръжен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Щ. И. Щ. искове с правно основание чл.134 от ЗЗД против ЗД „Кардиф –животозастраховане, клон България“ КЧТ България, да бъде осъден ответникът да заплати на конституирания съищец „Уникредит Булбанк“ АД, [населено място], както следва: сумата 92 261,28 лева – главница, ведно със законната лихва върху същата, считано от 25.03.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 47 739,23 лева – лихва за периода от 07.04.2013г. до 24.03.2016г., представляващи задължение по застраховка – сертификат №423/0199/14688595/19.05.2012г. „Кредитна протекция“, сключен между ЗК „Кардиф – Животозастраховане“ АД и М. Г. В., в полза на кредитора „Уникредит Булбанк“ АД за изплащане на неизплатената част от договор за банков кредит №423/0199/14688595/19.05.2012г. Постъпила е молба от Щ. И. Щ. за допускане на обезпечение на предявените от него искове чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело №20168780400665 на ЧСИ И. Х., с район на действие Ямболски окръжен съд. В молбата се излагат твърдения, че за вземанията на банката по договора за банков кредит е образувано изпълнително производство и са предприети действия по принудително изпълнение. Молбата за допускане на обезпечение на предявения иск следва да бъде оставена без уважение. Съгласно разпоредбата на чл.289 ал.1 от ГПК във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска. В касационното производство е недопустимо налагането на обезпечителни мерки. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,