Определение № 1229 от 04.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 401/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на З. С. К., Я. З. И. и А. З. К., всички от гр. София, чрез адв. Б. Игнатов срещу определение № 10287 от 23.10.2025г. по адм. дело № 9771/2025г. по описа на Върховен административен съд, с което е оставена без разглеждане частната им жалба против определение №24900 от 21.07.2025г., постановено по адм. дело №7535/2025г. по описа на АССГ. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на определението, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Иска се отмяната му и връщане на делото на АССГ на друг състав за произнасяне по искането за спиране изпълнението на заповед от 21.04.2010г. Ответникът - началник на ДНСК не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежни страни, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение, тричленен състав на ВАС, Второ отделение е приел, че е сезиран с жалба срещу определение на АССГ, с което е отхвърлено искането им за спиране принудителното изпълнение на заповед № ДК -02 - СО -29/21.04.2010г. на началник сектор "София" към РДНСК - Югозападен район. Определението е постановено в производство по Глава седемнадесета " Изпълнение на административни актове и съдебни решение по административни дела, раздел VI "Обжалване действия на органа по изпълнението" АПК - чл.294 и сл. АПК, образувано по оспорване на постановление изх. № СО - 4007 - 03 -033/12.06.2025г. на органа по принудително изпълнение. Позовавайки се на изричната разпоредба на чл.297, ал.4, изр.2 АПК, съгласно която определението за спиране не подлежи на обжалване и общите правила на чл.229, ал.1, т.1 и т.2 АПК, съдът е направил извод, че инстанционен контрол върху този акт не е предвиден, поради което оспорването е недопустимо. По изложените съображения и на осн. чл.215, т.4 АПК, съдът е оставил без разглеждане частната жалба срещу оспореното определение и прекратил производството по делото. Определението е правилно и не страда от пороци, обуславящи неговата отмяна. Правилно тричленният състав на ВАС е преценил, че развилото се пред първоинстанционния съд производство е по чл. 297 ал. 4 от АПК. В случая се касае до обжалване по чл. 294 от АПК на постановление на органа по изпълнението, респективно до произнасяне от страна на АССГ по направено искане за спиране на принудителното изпълнение по реда на чл.297, ал.4 АПК. Предвид текста на разпоредбата на чл.297, ал.4, изр. 2 АПК, която изрично предвижда, че определението за спиране не подлежи на обжалване, съдът обосновано е приел, че инстанционен контрол на определението, с което е отхвърлено искането за спиране е изключен. Обстоятелството, че изрично в разпоредбата не е предвидена необжалваемост на определението при обратната хипотеза, както е в случая при отхвърляне на искането за спиране не може да обуслови извод за допустимост на обжалването в тази хипотеза. Според чл. 298, ал. 4 АПК решението, постановено по жалби срещу постановления, действия и бездействия на органа по изпълнението, не подлежи на обжалване. Поради това и определението, с което по същество е отказано спиране на изпълнението, постановено в такова производство, следва режима на обжалване на решението по основателността на жалба срещу постановления, действия или бездействия. След като решението е изключено от инстанционен контрол, то и определението за спиране или отказа за спиране на принудителното изпълнение не подлежи на касационната проверка. Поради това правилно частната жалба е оставена без разглеждане и производството прекратено в хипотезата на чл. 215, т.4 вр. с чл.236 АПК като подадена срещу определение, което не подлежи на касационно оспорване. Оспореното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,