Определение № 171 от 04.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 571/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. Я. М. срещу разпореждане № 186/05.10.2021г. по ч.гр.д. № 278/2020 г. на Бургаски апелативен съд, с което е върната като нередовна частна жалба вх. № 6242/06.10.2020г. на частния жалбоподател против определение № 596/02.09.2020г. по ч.гр.д. № 278/2020г. на БАС. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на атакуваното определение. Обективирано е и искане за спиране на касационното дело до постановяване на ТР по тълк.д. № 2/2018г. на ОСГТК на ВКС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по същество на частната жалба, ВКС следва да извърши проверка на редовността на частна жалба вх. № 6242/06.10.2020г. и дали обжалваният с нея съдебен акт подлежи на касационен контрол от ВКС. Доколкото с частна жалба вх. № 6242/06.10.2020г. се обжалва определение на БАС, с което се потвърждава разпореждане на ЯОС като въззивна инстанция, т.е. налице е хипотеза на чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, то дължимата преценка на касационната инстанция е обусловена от отговора на поставения за разрешаване въпрос по тълк.д. № 2/2018г. на ОСГТК на ВКС: „Подлежи ли на касационно обжалване определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция?“. Ето защо е налице основание по чл.292 ГПК за спиране на настоящето производство до постановяване на ТР по посоченото тълкувателно дело. Водим от горното, Върховният касационен съд