Определение № 2810 от 08.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 947/2025 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на „Семена и фуражи Шумен 2011“ЕООД, [населено място], чрез адв. Г.Г., с искане за изменение на определение № 2308 от 17.07.2025 г. по т.д. № 947/2025 г. на ВКС, като бъдат намалени присъдените в полза на ответната страна Обединено училище „Св. Паисий Хилендарски“, [населено място], разноски. Ответната страна - Обединено училище „Св. Паисий Хилендарски“, [населено място] не депозира становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д. № 947/2025 г. на ВКС, І т.о. е образувано по касационна жалба на „Семена и фуражи Шумен 2011“ЕООД, [населено място] против решение №39 от 05.02.2025г. по т.д.947/2025г. на Варненски апелативен съд. Настоящият състав, с определение № 2308 от 17.07.2025 г. по т.д. № 947/2025 г. на ВКС, не е допуснал решението до касационно обжалване, като в полза на ответника са присъдени направените от него разноски в размер на 6000 лв. на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Молителят поддържа общо и лаконично, че съдът следвало да уважи „направеното в евентуалност“ с касационната жалба искане като възприеме разбирането му за прекомерност на направените от противната страна разноски за процесуално представителство, поради „ действителната „фактическа и правна сложност на делото“, цената на правния интерес и това че производството е приключило без да бъде разгледан спора по същество“. Страната не е изложила доводи по тези общи оплаквания. Молбата е неоснователна. При направено възражение за прекомерност, съдът действително следва да съобрази фактическата и правна сложност на делото, т.е. доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси. Съдът извършва това намаляване, само ако има основание за това, тъй като този който понася тежестта за разноски, неоснователно е повдигнал правния спор и макар разноските да нямат санкционен характер, те възмездяват усилията и негативните последици за противната страна. В разглеждания случай и с оглед включените и развити оплаквания и правни доводи, предполагащи отговор и защита,каквато е осигурена на ответника по касация, настоящата инстанция счита, че е налице съответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права. Исковете по чл.16,ал.5 ЗАЗ съдържат усложнена фактическа обстановка, тъй като претенцията е обвързана с множество недвижими имоти, като по тези искове няма и формирана еднозначна тълкувателна практика, а фактологията обикновено е усложнена, какъвто е и разглеждания случай. Необосновано страната счита, че интереса не съответства на така присъденото възнаграждение, тъй като цената на иска е 33 953лв., спрямо които размерът на адвокатското възнаграждение за касационната инстанция е напълно съответен. Или в случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което и молбата следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение