Определение № 2219 от 22.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1551/2026 г.

Производството е по чл. 47 и сл. от Закона за арбитража /ЗАрб/. Образувано е по искова молба на „Щрабаг“ ЕАД, с искане за отмяна, на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗАрб, на арбитражно решение от 02.07.2026 г., постановено по ВАД № 33/2025 г. по описа на Арбитражния съд при Българска търговско-промишлена палата. В исковата молба е инкорпорирано искане, н а основание чл. 48, ал. 4 от ЗАрб, за спиране на изпълнението на атакуваното арбитражно решение. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, след преценка на данните по делото и материалите по същото намира искането за спиране на изпълнението на арбитражното решение за основателно. На спиране по реда на чл. 48, ал. 4 ЗАрб подлежат осъдителните арбитражни решения, чиято нищожност или отмяна се претендира с иск по чл. 47 ЗАрб. За да се допусне спиране на изпълнението на арбитражното решение, е необходимо ищецът да представи надлежно обезпечение в размер на интереса от отмяната. В случая е депозирана в законоустановения преклузивен срок по чл. 48, ал. 1 от ЗАрб, искова молба за отмяна на процесното арбитражно решение. Към молба по делото от 21.07.2026 г., в изпълнение на указания на съда, са представени доказателства за внесена по сметката за обезпечения на ВКС гаранция в размер на 34476,09 евро, представляваща интереса от отмяна на арбитражното решение. Постъпването и наличието на сумата 34476,09 евро по сметката за обезпечения на ВКС, е удостоверено от счетоводството на съда на 22.07.2026 г. Внесена е дължащата се държавна такса по чл. 18, ал. 4 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по гражданския процесуален кодекс (ГПК). При така изложеното настоящият състав намира, че са налице условията за допускане на исканото спиране на изпълнението на процесното арбитражно решение. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, състав на Търговска колегия