Определение № 7593 от 07.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6142/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. М. П. от град София срещу Определение № 1335 от 24.04.2026 г., по адм. дело № 180/2026 г. на Административен съд - Плевен, с което е спряно производството по делото поради образувано дело № С-437/2025 г. пред Съда на Европейския съюз (СЕС), относно преюдициално запитване, оправено по адм. дело № 152/2025 г. от Административен съд – Габрово. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Излага подробни доводи, в които сочи, че неправилно първоинстанционният съд е постановил спиране на производството по делото, като е приложил разпоредбите на чл. 154а, ал.1, т. 8 АПК, т. к. не са налице основанията за спиране. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Плевен, не изразява становище по подадената жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията в частната жалба, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното определение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. За да постанови обжалваното определение и да спре производството, съдът е приел че са налице предпоставки за спиране на производството, тъй като с Определение № 882/30.06.2025 г. по адм. дело № 152/2025 г. на АС – Габрово, състав на съда е отправил преюдициално запитване в Съда на Европейския съюз, с предмет, който е от значение за изхода на делото, а именно, че в конкретния случай, следва да бъде извършена преценка за законосъобразност и пропорционалност на определената санкция за административното нарушение, за което е издадено обжалваното НП, предвид което е спрял производството до приключване на дело № С-437/2025 г. на СЕС. Определението е неправилно. Съгласно чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК съдът спира производството по делото при отправено преюдициално запитване от друг съд по въпрос, обуславящ изхода на спора. По силата на чл. 633 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), вр. с чл. 144 АПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. От анализа на цитираните разпоредби следва, че когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз (ЕС), вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС на основание чл. 633, във връзка с чл. 631, ал. 1 ГПК. Производството пред Административен съд – Плевен е образувано по касационна жалба на И. М. П. срещу Решение № 54 от 30.12.2025 г. по АНД № 241/2025 г. на Районен съд – Кнежа, с което е потвърден Електронен фиш Серия К, № 10262733, издаден от ОДМВР – гр. Плевен, с което на П., в качеството й на законен представител на „Алекар“ ЕООД, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал.1, т. 2 ЗДвП, е наложена глоба в размер на 50 лева. В настоящия случай, първоинстанционният съд е посочил, че отправеният с преюдициалното запитване, преюдициален въпрос, а именно: “Следва ли постановеното от Съда на Европейския съюз Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. да се тълкува и прилага към всички санкционни норми, предвидени в административното законодателство на Република България, като се има предвид, че в т. 53 от него съдът посочва: "... При тези условия налагането на глоба или на имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, както предвижда разглежданата в главното производство система от наказания, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза". Предвид така изложеното възниква въпросът дали разпоредби от националното законодателство, които предвиждат такъв фиксиран размер на санкциите, каквато е нормата на чл. 93в, ал. 5 от Закона за автомобилните превози, следва да се преценяват за съвместимост с принципа на пропорционалност, заложен в правото на Европейския съюз и в светлината на така цитираното Решение на Съда?”, е относим и по отношение на поставения пред него казус, но тези изводи са необосновани. Противно на изложеното от АС – Плевен, в настоящия случай не е обосновано и доказано основанието, визирано в чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК за спиране на производството по делото. Видно от посоченото, отправените въпроси са свързани с тълкуването на разпоредба на правото на ЕС, относима към Закона за автомобилните превози, а наложената с наказателното постановление административна санкция на П. е по Закона за движението по пътищата. При положение, че са налице абсолютно различни фактически и правни основания по двете дела, административният съд е следвало да изложи съображения и да обоснове, че приложимата в случая правна норма, предвиждаща налагане на наказание в ЗДвП в размер на 50 лева, попада в приложното поле на правото на Европейския съюз. По делото липсват мотиви в тази насока. От изложеното следва, че доколкото административният съд, не е изложил съображения, че фактите по делото и приложимата материалноправна разпоредба от ЗДвП, попадат в обхвата на приложното поле на правото на ЕС, то по делото е останало необосновано и че последните попадат в обхвата на въпросите, отправени с образуваното преюдициално запитване, по което е образувано дело № С-437/2025 г. на СЕС. Предвид горното неправилен и недоказан се явява и крайният извод на съда, че отговорите на въпросите, които са поставени за решаване пред СЕС, са от значение за правилното решаване на висящия пред него правен спор. По изложените съображения не може да се приеме, че е установено основанието посочено в чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК за спиране на настоящото дело. Като е достигнал до различни правни изводи, АС – Плевен е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд – за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение