Определение № 102 от 13.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 7310/2014 г.

Делото е образувано по касационни жалби на [фирма] и [фирма] срещу решение № 48/20.06.2014 г. по гр.д.№ 110/ 2014 г. на Бургаски окръжен съд. С решението касаторът [фирма] е бил осъден да заплати обезщетение от 15 744 лв. на основание чл.59 ЗЗД за ползване на имот на ищеца [фирма] за периода 20.06.2011 г. до 21.09.2011 г. По повод подадената касационна жалба ответникът [фирма] е подал и молба за спиране изпълнението на въззивното решение в осъдителната част, като е внесъл и парично обезпечение в размер на присъдената сума от 15 744лв. С определение № 630/25.08.2014 г. по ч.гр.д.№ 4840/ 2014 г. на ВКС, ІІІ г.о. изпълнението на решението е спряно. С определение по чл.288 ГПК № 371 от 15.06.2015 г. касационната жалба на [фирма] не е допусната до разглеждане и решението в обжалваната част е влязло в сила, включително и относно осъдителната част по чл.59 ЗЗД. Освен това по жалбата на [фирма] [фирма] е осъдено да заплати още 82 394 лв. обезщетение по чл.59 ЗЗД за периода 24.02.2010 г. до 21.09.2011 г. Касаторът [фирма] е подал молба вх.№ 1907/ 19.02.2016 г. за връщане на сумата 15 744 лв., депозирана като обезпечение. При това положение молбата за освобождаване на внесената като гаранция сума е неоснователна. Съгласно чл. 282, ал. 5 ГПК обезпечението се освобождава в случаите, когато искът за обезпеченото вземане бъде отхвърлен или ако производството по този иск бъде прекратено. По аргумент за противното, при уважаване на иска внесената за гаранция сума не подлежи на връщане. Тя се задържа и продължава да обезпечава изпълнението на присъденото вземане, като право да я получи има кредиторът по влязлото в сила решение, а не длъжникът, освен ако кредиторът е заявил, че е удовлетворен за вземането си, каквито данни по делото няма. Поради това молбата за връщане на сумата следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения съдът