Определение № 2640 от 19.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3363/2023 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, представлявано от К. Х. Ч. и Б. А. В., чрез адв. Д. Г. К., срещу разпореждане № 2126/19.05.2023 г. на Софийския апелативен съд, по въззивно гр.д. № 417/2022 г., с което е върната частната жалба срещу определение на въззивния съд по чл. 248, ал. 1 ГПК. Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Жалбоподателят излага съображения за неправилност – счита, че апелативният съд неточно е приложил разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК, която според акционерното дружество определя срок за подаване на частна жалба срещу определение по чл. 248, ал. 1 ГПК на месечен, защото и въззивното решение подлежи на касационно обжалване в месечен срок. Частната жалба е допустима, подадена в срок от надлежна страна, чрез процесуален представител, разполагащ с представителна власт, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С определение № 1124/26.04.2023 г. състав на Софийския апелативен съд по въззивно гр.д. № 417/2022 г. е отказал на ДЗИ и на насрещната страна – Ю. К. да измени въззивното си решение в частта относно разноските. Указано е, че съдебният акт подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението. Препис от определението е връчен на адв. К., пълномощник на ДЗИ, на 05.05.2023 г., като едноседмичният срок за обжалване е изтекъл на 12.05.2023 г., петък, работен ден. ДЗИ – Общо застраховане, е подало на 16.05.2023 г. частна жалба против определението по чл. 248 ГПК С разпореждане № 2126/19.05.2023 г. администриращият съд е върнал тази частна жалба като просрочена. Това разпореждане е правилно. Няма спор, че върнатата частна жалба е подадена след изтичане на указания от САС едноседмичен срок, считано от връчване на препис от обжалваното с нея определение. Разбирането на частния жабоподател относно тълкуването на чл. 248, ал. 3 ГПК не е съответно на точни смисъл, вложен в нормата от законодателя. Определението по чл. 248, ал. 1 ГПК, с което съдът се произнася по искане за допълване или изменение на свой акт в частта за разноските, подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението /актът по чл. 81 ГПК, който туря край на делото/. Под „реда“, по който подлежи на обжалване акта, който се допълва, съответно изменя в частта за разноските, се има предвид възможност за обжалване и компетентност в инстанционно отношение – т.е., определението по чл. 248, ал. 1 ГПК подлежи на обжалване само, ако актът който допълва/изменя, не е окончателен и пред същия съд, пред който може да се обжалва актът, който допълва/изменя. В случая въззивното решение може да се обжалва пред ВКС, от което следва, че това е и редът за определението по чл. 248, ал. 1 ГПК – то може да се обжалва, независимо дали има касационна жалба против въззивното решение, и компетентен да се произнесе е ВКС. В същото време, няма никакво съмнение, че произнасянето на съда в свой акт относно дължимите от страните разноски, е винаги по естеството си определение, поради това и актът по чл. 248, ал. 1 ГПК е също определение. Определенията се обжалват с частни жалби, както е и изрично уредено в чл. 274 ГПК. Процедурата, вкл. срокът за обжалване, са разписани в чл. 275 и чл. 276 ГПК. Законодателят е разпоредил, че срокът за обжалване с частна жалба е едноседмичен от съобщаването на определението. В чл. 248, ал. 3 ГПК или друг законов текст, не е предвидено нещо различно, а това е и несъмнено в съдебната практика. В заключение, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от Ю. К., като преди изпращане на преписката във ВКС, още на 27.02.2023 г. е постъпила молба от същия, с която оттегля касационната жалба. Съдът е десезиран и по молбата се следва незабавно произнасяне, което дава възможност за отпадане на суспенсивния и деволутивен ефакт на жалбата и влизане в сила на въззивното решение с присъщите му последици. Когато оттеглянето е направено пред администриращия съд, той е компетентен да се произнесе – касае се са молба, която е процесуална пречка за по-нататъшно развитие на съдебното производство. При десезиране на съда, страната, която е носител на правото на иск, съответно на правото на жалба, се отказва да го упражни или оттегля иска, съответно жалбата. Администриращият съд е следвало, но не се е произнесъл по молбата, с която касационната жалба е оттеглена, въпреки, че е компетентен да го стори, щом десезирането е сторено в хода на администриране, преди изпращане на делото във ВКС. Както е изяснено в мотивите към т. 12 на Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, администриращият съд проверява дали жалбата е подадена в срок и е срещу акт, който подлежи на обжалване, изхожда ли от легитимна страна или надлежно упълномощен неин процесуален представител и отговаря ли на изискванията чл. 260 ал. 1, т. 1, т. 2, 4 и 7 и 261 ГПК, съответно чл. 284 ГПК, като следи за наличието на предпоставките за съществуването и за правото на упражняване на жалба до момента, в който изпрати делото на по-горната инстанция. Съдът, постановил решението, а не по-горната инстанция, в срока за обжалване, съответно в срока за отговор по подадена жалба и нейното администриране, до изпращане пред съда по жалбата, е компетентен по всички молби за допускане на обезпечение на иска, за продължаване и за възстановяване на срокове, включително за възстановяване на срока за подаване на жалба, за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски, извършва проверка за допустимост на жалбата, включително при промяна на обстоятелствата, имащи отношение към тази преценка (напр. сливане на насрещни страни, оттегляне на жалба). Пред по-горна инстанция се изпраща само допустима и редовна жалба, след надлежното й администриране. В случая, изпратената касационна жалба не е образувана в касационно дело и по молбата, с която касаторът я оттегля, следва да се произнесе администриращият съд. МОТИВИРАН от горното, съдът