Решение № 3847 от 06.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12228/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от „Вива Кредит“ АД, гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение № 3676/18.09.2025 г., постановено по адм. дело № 415/2025 на Административен съд /АС/ – Стара Загора, с което е отменен изричен отказ на дружеството, обективиран в писмо от 10.04.2025 г., да предостави на М. Е. А. копия на всички носители на личните му данни - договорите, стандартни европейски формуляри, погасителни планове и всички други документи, съдържащи негови лични данни, въз основа на които се извършва тяхното обработване от „Вива Кредит“ АД, в качеството му на администратор на лични данни за периода от 03.02.2018 г. до 03.02.2025 г. и преписката е върната за ново произнасяне по искането при съобразяване с дадените с решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Касационният жалбоподател твърди, че решението е недопустимо. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско такова. В хода на касационното производство с молба от 23.02.2026 г. е направено искане за спиране на настоящото производство във връзка с образувано пред Съда Европейския съюз(СЕС) дело С-676/2025 г. Ответникът по касационната жалба – М. Е. А., с адрес в гр. Стара Загора, чрез процесуален представител, в писмен отговор и писмена молба, оспорва същата като неоснователна. Иска обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат Мавров. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно направеното в хода на касационното производство искане за спиране на същото. Предмет на първоинстанционното производство е акт на администратор на лични данни, постановен по искане на субект на лични данни по реда на чл. 15 от ОРЗД, като по делото няма данни отношенията на страните по делото да се приключени. В тази връзка следва да се посочи, че образуваното пред СЕС дело № С-676/2025 г. е по отправено запитване от АС - Варна с поставени общо пет въпроса, които обаче касаят права на субекта на данни при изцяло приключени договорни отношения с администратора и ограничена обработка на лични данни, при което настоящият състав намира, че в случая не са налице предпоставките по чл. 154а, ал.1, т. 8 АПК - поставените въпроси пред СЕС по посоченото дело не обуславят изхода по спора. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че не е удовлетворено искането на субекта на данни по чл. 15, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО /ОРЗД; Регламента/. АС – Стара Загора е посочил, че като администратор на лични данни, дружеството е длъжно да предостави копие от личните данни на А., които са в процес на обработване, което предвид решение на СЕС от 04 май 2023 г. по дело № 487/21, т. 21 са копия от извлечения от документи или цели документи, за да може субектът на данните да упражни ефективно предоставените му с ОРЗД права, като се вземат предвид правата и свободите на други лица. С оглед тези съображения, първоинстанционният съд е отменил оспорения пред него отказ като незаконосъобразен и е върнал преписката на „Вива Кредит“ АД, гр. София за ново произнасяне по направеното искане при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни наведените доводи за липса на отказ в конкретния случай, във връзка с твърденията за недопустимост на оспореното решение. Макар и от съдържанието на отговора на дружеството изрично да не е посочено, че се отказва предоставяне на исканите данни и копия от документи, от същия е видно, че администраторът не предоставя исканата информация в нейната цялост. Настоящият съдебен състав споделя приетото от АС – Стара Загора, а именно, че липсата на представени от администратора копия на всички документи, съдържащи лични данни на субектът на данни, отправил искането, е в нарушение на чл. 15, § 3 ОРЗД. В конкретния случай ответникът по касация е сезирал дружеството с искане по чл. 15 от Регламента, като е поискал предоставянето на конкретна документация, включваща копия на всички носители на личните му данни в това число договори, стандартни европейски формуляри, погасителни планове и всички други документи, съдържащи негови лични данни. С оспорения пред административния съд отказ, конкретни копия на описаните по горе документи не са предоставени, като са представени единствено извадки от някои от тях и е посочен в какъв обем данни са обработваните от администратора такива, както и целите, за които се обработват. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 15, § 1 от Регламента, субектът на данните има право да получи достъп до тях, като § 3 от същия член изрично регламентира, че администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване, като видно от легалната дефиниция на чл. 4, § 2 ОРЗД обработването включва и съхранението на лични данни, поради което задължението се разпростира до всички документи, съхранявани от администратора, в които се съдържат лични данни на А.. Ето защо, като не е предоставило достъп до изрично поисканата документация, дружеството не е удовлетворило така отправеното до него искане в неговата цялост, както правилно е приел първоинстанционният съд. Тълкуване на чл. 15, § 3, изр. първо от Регламента е дадено с Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-487/2021 г., като е прието, че цитираната норма трябва да се тълкува в смисъл, че правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие освен от извлечения от документи също и на цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица. В тази връзка правилно административният съд е посочил, че лични данни е и всяка икономическа информация за физическото лице, съдържаща се в договорите за кредит, погасителните планове, стандартните европейски формуляри и документите, подписани във връзка със сключването и изпълнението им съдържат информация, като достъпът до тази информация на субектът на данни се осъществява именно с регламентираното му право на получаване на копие от документите, в които тя се съдържа. В тази връзка и в съответствие с решението на СЕС, административният съд точно е посочил, че с оглед принципите на прозрачност е необходимо администраторът на лични данни да предостави копие на документите, носители на лични данни на заявителя, за да има възможност последният ефективно да упражни правата си и провери дали свързаните с него данни са точни и се обработват законосъобразно. Следва да се посочи, че ограниченията за предоставяне на достъп до лични данни са посочени в чл. 23 ОРЗД. Доколкото в случая не са изтъкват доводи за национална сигурност, отбрана, обществена сигурност и останалите ограничения в чл. 23, § 1, букви „а“ – „з“ и „й“ ОРЗД, администраторът следва да съобрази единствено ограничението по чл. 23, § 1, буква „и“, предложение второ - а именно правата и свободите на трети лица и в частност да не предоставя достъп до личните данни на трети физически лица, ако се съдържат в исканите документи. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията за присъждане на разноски от страна на касатора е неоснователна. На ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 460 евро - адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, което не се явява прекомерно и същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, както и е в законово предвидения минимум за такъв тип дела. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение.