Решение № 6875 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8605/2012 г.

Решение № 6875 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8605/2012 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Местни данъци и такси" в община Стара Загора, гр. Стара Загора, бул. "Цар Симеон Велики" № 107 срещу решение № 80 от 22.05.2012 г. на Административен съд, гр. Стара Загора, постановено по административно дело № 111/2012 г.

С обжалваното решение съдът отменил акт за установяване на задължение по декларация № 8466 от 11.11.2011 г. на "Агро-Славянин" ООД, с който са определени задължения за такса битови отпадъци за периода 2009 г. - 2010 г. в размер на 476, 64 лв.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът, знаейки, че процесния имот представлява застроен терен с площ от 50, 913 дка, находящ се в землището на с. Преславен, извън регулация, приема за безспорен факт, че имота не е урегулиран с подробен устройствен план и е със статут на неурегулирана територия, което е основният му довод за недължимост на таксата битови отпадъци в двата му компонента. Този извод на съда противоречи на приложената по делото скица на имота. Съдът не отчел, че таксата битови отпадъци в частта й за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа се дължи поради принадлежността на имота към територията на дадена община и поддържане на териториите за обществено ползване в нея, а не за поддържане на чистотата на териториите частна собственост на физически и юридически лица. Сочи, че Законът за местните данъци и такси (ЗМДТ) ясно е дефинирал, кога не се дължи такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на отпадъци в депа като съдът не е съобразил материалния закон.

Счита, че съдът неправилно водил производството по реда на чл. 145 АПК, а не по реда на специалния Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК). В тази връзка отмяната на акта за установяване на задължения по декларация на основание чл. 172 във вр. с чл. 173, ал. 3 АПК представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Наред с това разпоредбата на чл. 173, ал. 3 АПК урежда отмяната на откази за издаване на документи и задължаване на органа за издаването им, а в случая има издаден административен акт. В нарушение на чл. 171, ал. 4 АПК съдът не указал на страните, че за относими за спора обстоятелства не сочат доказателства. В случая от съществено значение за делото е съществуването на депо за битови отпадъци. "Агро-Славянин" ООД не е оспорило този факт, напротив, дори в жалбата си до съда е посочил наименованието на депото - "Мандра баир", поради което този въпрос не е бил спорен между страните, още повече че той е общоизвестен на гражданите и предприятията на територията на община Стара Загора. Наред с това този факт е бил изрично посочен в съдебно заседание от 7.05.2012 г. Съдът, като приел, че този факт от значение за делото не е изяснен не е дал указание за неговото надлежно доказване.

Касаторът представя два броя актове за общинска собственост на имоти, находящи се в землището на с. Християново и с. Богомилово, на които са изградени депа за обезвреждане на битови отпадъци; скици на имотите, върху които са изградени депата; решение на регионалната инспекция по опазване на околната среда, с което на "Нелсен - чистота" ООД е разрешено да извършва дейности по събиране, транспониране, депониране на отпадъци на площадките в с. Богомилово и с Християново; договор от 22.12.2008 г. за зимно поддържане на общинската пътна мрежа; фактури за изплатени услуги за 2009 и 2010 г.

Моли съда да отмени обжалваното решение изцяло, алтернативно - до размера на таксата за обезвреждане на битови отпадъци в депа. Касаторът се представлява от юрисконсулт Валентин Захариев.

Ответникът по касационната жалба - "Агро-Славянин" ООД, счита същата за неоснователна. По делото е безспорно, че имотът е земеделска земя, както и че претендираните услуги не са предоставяни. По отношение на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване факта, че според заповедта на кмета в този район услугата се извършва не е достатъчно, за да се приеме, че реално е предоставена. Сочи, че в процесните имоти не съществуват общински пътища, улици или съоръжения, които са общинска собственост, няма изградена инфраструктура и места за обществено ползване, тъй като става въпрос за земеделска земя извън строителните и регулационни граници на с. Преславен. Сочи, че по отношение на дружеството не е доказано съществуването и ползването на депо за обезвреждане на битови отпадъци. Моли съда да остави в сила обжалваното решение, тъй като съдът правилно приел недоказаност на предоставяне на услугите от общината. Представя договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.10.1997 г., с площ от 33 557 кв. м., представляващ земеделска земя и находящ се в землището на с. Преславен, м. "Шумата". Ответникът се представлява от адвокат Дора Курукънева, Софийска адвокатска колегия.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно приел, че целта на заплащане на таксите битови отпадъци е покриване на направените разходи. Задължение на органа е да докаже предоставянето на услугите, което той не сторил, въпреки указанието на съда. Представените заповеди на кмета на общината за определяне на районите, в които се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване за 2009 г. и 2010 г. не е достатъчно да обоснове дължимост на таксата.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. "Агро-Славянин" ООД притежава недвижим имот - земя и сгради, находящи се в землището на с. Преславен. За имота дружеството подало декларация по чл. 17 ЗМДТ, вх. № 862 от 1.02.2000 г. В декларацията посочило, че имота представлява 50, 913 дка земеделска земя с изградени пет броя сгради за отглеждане на свине и още десет броя различни постройки - дезинфектатор, трупосъбирател, склад за фураж, кланица, машинна зала, работилница, котелно, трафопост, битови сгради, филтри за битови отпадъци. Декларираната отчетна стойност на имота е 68 938, 00 лв.

1. На дружеството бил издаден акт за установяване на задължения по декларация № 8466 от 11.11.2011 г., с който било установено от органа по приходите задължение за такса битови отпадъци за 2009 г. и 2010 г. в размер на 476, 64 лв., от които главница 357, 77 лв. и лихви - 118, 87л. Задълженията били за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на битови отпадъци в депа.

1. Актът бил оспорен пред началника на отдел "Местни данъци и такси" в общината, който с решение № 8466 от 19.03.2012 г. го потвърдил.

1. Със заповеди № 220 от 14.02.2006 г., № 1047 от 17.04.2008 г. и № РД-25-1936 от 19.07.2010 г. кметът на община Стара Загора определил служителите от общинската администрация, които имат правата и задълженията на орган по приходите като в тях фигурира издалия акта за установяване на задължения по декларация орган по приходите.

1. Със заповеди № 2738 от 28.10.2008 г. и № РД-25-2468 от 29.10.2009 г., издадени на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, кметът на общината определил границите и районите на предоставяните услуги. Услугите сметосъбиране и сметоизвозване се предоставят само за имотите, находящи се в строителните и регулационни граници на населените места, а услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци в депа - "в районните с организирано сметосъбиране и сметоизвозване на територията на община Стара Загора".

1. Съгласно чл. 11, ал. 3, т. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Стара Загора за застроените имоти, които се намират извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци се събира такса за ползване на депо и такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

1. С решения № 339 от 22.01.2009 г. и № 689 от 22.01.2009 г. общинският съвет определил размера на таксите като за 2009 г. той е 7 на хиляда върху отчетната стойност, съответно 0, 10 на хиляда за осигуряване на съдове; 4, 25 на хиляда за събиране на битови отпадъци; 0, 32 на хиляда за обезвреждане в депа; 2, 33 на хиляда за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване; а за 2010 г. също 7 на хиляда върху отчетната стойност, съответно 0, 19 на хиляда за осигуряване на съдове; 4, 27 на хиляда за събиране на отпадъци; 0, 30 на хиляда за обезвреждане на отпадъци в депа; 2, 24 на хиляда за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

Въз основа на така установените факти съдът приел за безспорно по делото, че: дружеството притежава недвижим имот - земя и сгради, които са въведени в експлоатация по надлежния ред с отчетна стойност, 68 938, 00 лв.;

за периода 2009 г. и 2010 г. не са предоставяни услуги по сметосъбиране и сметоизвозване;

не се оспорва размера, а основанието на определените такси за обезвреждане на отпадъци и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване;

решенията на общинския съвет за определяне на размера на таксите са общоизвестни факти с оглед на чл. 22, ал. 2 Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА).

Въз основа на така установеното съдът приел от правна страна, че процесният имот, с оглед на § 5, т. 3 Закона за устройство на територията (ЗУТ) не е урегулиран с подробен устройствен план, за него не е отреден достъп от улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство съгласно § 5, т. 11 ЗУТ. С оглед на това приел, че за имота не се дължи такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Приел, че въпреки дадените указания, органът не доказал реално извършване на услугите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в с. Преславен и обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения. Приел, че извод за дължимост на таксите не може да бъде изведен от заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Въз основа на това направил извод, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон, поради което като незаконосъобразен го отменил.

Този извод на съда е правилен в частта досежно задължението за таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и неправилен в частта за таксата за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения.

По делото няма спор за факти. Съдът установил релевантните за предмета на спора факти и касационната инстанция ги приема за точно и пълно доказани така, както са изложени по-горе. Спорът по делото е за приложението на материалния закон досежно услугите обезвреждане в депа или други съоръжения на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, както и за спазването на съдопроизводствените правила.

Основен принцип за дължимостта на таксата битови услуги е нейното ползване. Законодателят изрично е посочил, че когато услугата не се престира или не се ползва, при спазване на законовите предпоставки, таксата не се дължи. С оглед на предмета на предоставяните от общините четири вида услуги, свързани с битовите отпадъци, законодателят е определил и кога таксата не се дължи. Член 71 ЗМДТ изрично сочи, че такса не се дължи, когато общината не предоставя услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, а таксата за обезвреждане на битови отпадъци в депа - когато няма такива. Член 8, ал. 5 ЗМДТ сочи, че редът, по който лицата, които няма да ползват услугата декларират това обстоятелство се определя с наредба на общинския съвет. Тъй като делото има за предмет само услугите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждането на отпадъците предварително деклариране за тяхното неползване е неприложимо. Поради това е необходимо да се прецени действително ли общината е престирала услугите по отношение на имота на "Агро-Славянин" ООД.

От доказателствата по делото е видно, че със заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ кметът на общината определил границите на районите и вида на предоставяните услуги като услугата сметосъбиране и сметоизвозване се предоставя в строителните и регулационни граници на с. Преславен при честота три пъти месечно, а услугите обезвреждане на отпадъци в депо и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - "в районните с организирано сметосъбиране и сметоизвозване". Т. е. услугите, предмет на настоящото дело, са предоставяни от общината само в рамките на строителните и регулационни граници на с. Преславен.

Това изисква да се установи намира ли се процесния имот на дружеството в строителните и регулационни граници на с. Преславен. По делото е представена скица на имота. Скицата е издадена от началника на общинска служба земеделие. Това, с оглед на § 4, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър означава, че имота попада извън строителните и регулационните граници на с. Преславен, тъй като до приемането на кадастрална карта, задължението за поддържане на плановете и картите, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е на общинските служби земеделие, а задължението на общинската администрация е поддържането на кадастралния план. От електронната страница на Агенцията по геодезия, картография и кадастър http:/www. cadastre. bg/ е видно също, че с. Преславен няма влязла в сила кадастрална карта. Разбира се, имота (най-вероятно) попада в урбанизирана територия извън строителните граници на населеното място, но този тип територии не са обхванати от предоставяните от общината услуги с оглед на заповедта на кмета.

Видно от начина, по който със заповедта на кмета са определени вида на предоставяните услуги и границите на районните, в които те се предоставят е безспорно, че услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на отпадъците в депа изобщо не се предоставят от общината на територията, на която е разположен имота на дружеството. Самият орган по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ със заповедта си изключил възможността тези два вида услуги да се престират на територия, извън строителните и регулационни граници на населените места, т. е. изключил визираната в чл. 63, ал. 1 ЗМДТ възможност и не се съобразил с посоченото в чл. 11, ал. 1, т. 3 на Наредбата на общината. А по принцип щом услугите не се престират за тях не е дължимо и плащане на такса.

Така приетото със заповедта на кмета корелира с разпоредбата на чл. 71, т. 2 ЗМДТ досежно услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Услугата не се престира и такса за нея не се дължи. Законово право на кмета е да определи границите на районните, където услугата ще се предоставя. И той ги определил - в строителните и регулационни граници на населените места, в които се предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Това означава, че за този компонент на таксата "Агро-Славянин" ООД не е задължено лице, тъй като имотът му се намира извън определените със заповедта на кмета територии.

Що се отнася обаче до услугата обезвреждане на отпадъците в депа чл. 71, т. 3 ЗМДТ сочи, че такса не се дължи, когато няма депа. Т. е. законодателят е създал законовата фикция, че наличието на територията на общината на депа е равнозначно на ползване на услугата обезвреждане на битови отпадъци или казано по друг начин непрестиране и/или неползване има само когато на територията на общината няма депо. В нарушение на тази материалноправна норма кмета на общината приел, че независимо че на територията на общината има депа, услугата не се престира за имоти, които са разположени извън строителните и регулационни граници на населените места. Именно поради така приетото от кмета "Агро-Славянин" ООД твърди, че не дължи такса и за обезвреждане, а поради законовата норма касаторът твърди, че такава се дължи, тъй като от представените с касационната жалба доказателства, а и от доказателствата в първоинстанционното производство, в т. ч. признанието на дружеството в жалбата му до съда и на пълномощника на дружеството в съдебно заседание, е безспорно, че на територията на общината има депа за обезвреждане и страните не спорят по този факт.

Противоречащата на закона заповед на кмета не може да обоснове недължимост на таксата за депониране. Противното би значело с акт на кмета да може да се преодолява императивна законова норма, нещо, което безспорно правото не допуща. Видно от изложеното съдът неправилно, в противоречи с материалния закон, определил релевантния за предмета на спора факт. Приел, че релевантния факт е реалното използване на услугата обезвреждане, а не наличието на депа за обезвреда на територията на общината. Въз основа на това неправилно тълкуване на закона приел, че органът не изпълнил задължението си по чл. 170, ал. 1 АПК и не доказал относимите факти. Това го довело до неправилния извод за недължимост на таксата за обезвреждане.

Що се отнася до специфичния характер на дейността от гледна точка на генерирания отпадък, извършвана на територията на имота - свиневъдство, безспорно за дружеството са налице задължения по обезвреждане на странични животински продукти и на продукти, получени от тях при спазване на изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност и подзаконовите актове по неговото приложение (именно поради това е и договора му с "Брамс-96" АД, гр. Шумен). Безспорно е също, че дружеството не би твърдяло, че целия свинекомплекс не генерира битови отпадъци, които по един или друг начин достигат до разположени на територията на общината депа, тъй като това би поставило най-малкото въпроса за спазването на забраната на чл. 139, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност в частта досежно изхранването на животните с отпадъци, а и не представя доказателства, че договорът му със специализираната фирма е и за битов отпадък. Отделно от това, че наличието на законовата фикция по чл. 71, т. 3 ЗМДТ прави ирелевантно доказването на факта на реално ползване на депото за обезвреда. С оглед на факта, че на територията на общината има изградени депа и на законовата фикция на чл. 71, т. 3 ЗМДТ е безспорно, че за целите на задължението за такса битови отпадъци "Агро-Славянин" ООД е ползвател на престираната от общината услуга обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения.

Видно от изложеното основателно е твърдението на касатора за неправилност на обжалваното решение в частта досежно таксата за обезвреждане на битови отпадъци.

Основателно е и твърдението на касатора за допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът в решението си посочил, че производството е по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а не по реда на Данъчно-осигурителния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗМДТ обжалването на актовете за установяване на задължения за местни такси се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Това безспорно, както твърди и касатора, означава, че съдът първо е следвало да посочи в акта си нормата на чл. 144, ал. 1 във вр. с чл. 158 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ и второ, да постанови акта не на основание чл. 172 АПК, още по-малко на основание чл. 173, ал. 3 АПК, а на основание чл. 160 ДОПК. Макар по принцип неправилното определяне на вида на производството да е съществено процесуално нарушение в конкретния случай, с оглед идентичността на двете производства в съдебната фаза и с оглед на факта, че не това нарушение е повлияло или е могло да повлияе на правилността на решението, както и поради факта, че правата на страните в производство не са били нарушени, касационният съд счита, че нарушението не е съществено.

Твърдението за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързано с разпределението на доказателствената тежест съдът счита, че е резултат на допуснатото от съда неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Поради това, то не обективира самостоятелно процесуално нарушение от категорията на съществените, което да е опорочило решението до необходимост от неговата отмяна и връщане за ново разглеждане.

С оглед на изложеното обжалваното решение в частта, в която съдът отменил акта за установяване на задължения по декларация № 8466 от 11.11.2011 г. досежно определеното на "Агро-Славянин" ООД задължение за такса поддържане на чистотата в териториите за обществено ползване за периода 2009 г. - 2010 г. е правилно. Съдът правилно установил релевантните за предмета на спора факти, правилно тълкувал и приложил към тези факти материалния закон и направил обоснован извод за недължимост на задължението. Но в частта, с която съдът отменил акта за определените на дружеството задължения за такса обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения решението е неправилно. Съдът неправилно тълкувал и приложил материалния закон и направил неправилен извод за недължимост на таксата. В тази част съдебното решение следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. Не се налага връщането му за установяването на факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно и в хода на съдебното производство съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед на това касационният съд следва да реши спора по същество.

От изложеното досежно дължимостта на задължението за таксата за обезвреждане е видно, че по делото е безспорно установено първо, разположението на имота на територията на общината, второ, собствеността на процесния имот на "Агро-Славянин" ООД, и трето, наличието на територията на общината на депа за обезвреждане на битови отпадъци. Това, по аргумент от разпоредбите на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 71, т. 3 ЗМДТ означава, че дружеството е задължено за такса обезвреждане лице. Размерът на таксата съдът определя при определената от общината пропорционална основа: отчетната стойност - 68 938, 00 лв. и 0, 32 на хиляда за 2009 г., съответно 0, 30 на хиляда за 2010 г. Това означава такса за 2009 г. 22, 06 лв. и за 2010 г. - 20, 68 лв.

Тъй като задължението за такса битови отпадъци е публично общинско вземане - чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК, при невнасянето му в законово определения срок за него се дължи законна лихва - чл. 175, ал. 1 ДОПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Стара Загора задължението се внася на две равни вноски в срок до 30 юни и 30 октомври на годината, за която е дължима. Това означава, че за 2009 г. лихва се дължи върху половината сума - 11, 03 лв., считано от 1 юли и съответно от 1 ноември 2009 г., а за 2010 г. върху 10, 34 лв., считано от 1 юли и 1 ноември 2010 г. Размерът на лихвата, изчислен до датата на издаване на акта, е съответно за 2009 г. 2, 76 лв. и 2, 32 лв. или общо 5, 08 лв., а за 2010 г. - съответно 1, 46 лв. и 1, 10 лв., общо 2, 56 лв. Следователно в тази част жалбата на "Агро-Славянин" ООД следва да бъде отхвърлена или като краен резултат акта за установяване на задължение по декларация следва да бъде отменен за размера над определените задължения за 42, 74 лв. главница и 7, 64 лв. лихви.

Страните по делото не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд