Определение № 8673 от 15.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3407/2025 г.

Производството е по чл.248, ал.1 ГПК вр. чл.144 АПК. Образувано е по искане на С. М. М., чрез адв. Т. Цонев за изменение на решение №7322 от 03.07.2025г. по адм. дело №3407/2025 г. на Върховния административен съд, пето отделение в частта за разноските, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение за производството пред ВАС на адв. Цонев за оказаната от него безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38, ал. 2 ЗА. В молбата се изразява несъгласие с мотивите на ВАС в постановеното решение, с които съдът е отрекъл правото на присъждане на адвокатско възнаграждение. Посочена е съдебна практика. Ответникът по искането и касационен жалбоподател - " Изи Асет Мениджмънт" АД, гр. София, чрез процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на искането. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че искането за изменение на решението в частта за разноските е направено в срока по чл.248, ал.1 ГПК и от надлежна страна, поради което е допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С решение №7322 от 03.07.2025 г. по настоящето дело, съдът се е произнесъл по искането на адв. Цонев за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА като е приел, че същото не следва да бъде уважено. Изложил е мотиви, че ответникът по касация С. М. не е направил разноски за касационното производство и не претендира такива. Претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за касационната инстанция на адв. Цонев не може да бъде уважена, поради съдържанието на чл.38, ал.2, изр. първо от Закона за адвокатурата, според който в случаите по ал. 1 (тоест на оказана безплатна адвокатска помощ), ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Законът за адвокатурата изисква две кумулативно необходими предпоставки, за да бъде осъдена насрещната страна да заплати адвокатско възнаграждение на адвоката на другата страна. Първата е да е оказана безплатна адвокатска помощ, която е налице в случая и втората - насрещната страна да е осъдена за разноски в същото производство (в случая настоящето касационно производство), тоест да има осъдителен диспозитив, присъждащ реално направени разноски на страната, на която е оказана безплатна адвокатска помощ. Поради липсата на втората кумулативно необходима предпоставка по чл.38, ал.2 ЗА няма възможност за присъждане и на адвокатско възнаграждение. За да постанови решението си, в частта за разноските, съдът е изложил мотиви съгласно изискването на чл.172а, ал.2 АПК и е изразил волята си. Несъгласието на искателя с аргументите на съда не е основание за изменение на решението в частта за разноските. Съдебният акт не е непълен, тъй като съдът се е произнесъл по предмета на правния спор изцяло. Не е налице грешка във формирането на волята на съдебния състав, нито пропуск, които да налагат изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК. Неоснователни са доводите в молбата за дължимост на адвокатското възнаграждение, без реално на страната да са присъдени разноски. Разпоредбата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата обвързва присъждането на адвокатско възнаграждение за безплатна адвокатска помощ с осъждането за разноски - а именно наличието на осъдителен диспозитив за разноски в полза на представляваната безплатно страна. На настоящия съдебен състав е известно, че има противоречива практика по прилагането на тази разпоредба, но нормата на чл.38, ал.2 ЗА не обвързва присъждането на адвокатско възнаграждение по този ред с изхода на делото за разлика от нормите на ГПК и АПК и тъй като е специална норма, същата е единствено приложима в хипотезата, когато на оказалия безплатна адвокатска помощ адвокат се присъжда адвокатско възнаграждение, дължимо от другата страна. Независимо дали настоящият съдебен състав намира нормата на чл.38, ал.2 ЗА за справедлива или не, същата урежда различни предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение по този ред спрямо предвиденото относно разноските в ГПК и АПК, които в случая не са налице. Изричната норма на специалния закон не дава възможност да се игнорира втората кумулативно необходима предпоставка и да се присъди адвокатско възнаграждение, само поради наличието на оказана безплатна адвокатска помощ, както се твърди в искането. Неоснователно се твърди в молбата от страна на адв. Цонев, че отказът за се присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА е в нарушение на чл.6 и чл.8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. В рамките на съдебното производство С. М. не е бил лишен от право на справедлив съдебен процес. Същият е представляван от адв. Т. Цонев, който е допуснат в процеса, предвид представеният договор за безплатна правна помощ от 20.01.2025г., подписан двустранно, правната му защита не е била ограничена от съда по никакъв начин. В проведеното съдебно заседание на 05.06.2025г. е докладван, както изготвеният от адв. Цонев отговор на касационната жалба, така и подадената частна жалба. Адвокат Ц. е получил лично на 16.04.2025г. призовка за открито съдебно заседание, на което не е присъствал по независещи от съда причини. Касационното производство е образувано на 02.04.2025г. и приключило с влязло в сила решение на 03.07.2025г. Ето защо не кореспондират с доказателствата по делото доводите в молбата за нарушено право на ефективен достъп до съд, включително осигуряване на правна помощ, когато това е необходимо за справедлив процес. В нито един етап от съдебното производство С. М. не е претендирал предоставяне на безплатна правна помощ от страна на съда по реда на Закона за правната помощ, а доброволно е упълномощил адв. Цонев( посочен като негов близък в договора) да го представлява безплатно в съдебното производство. Твърденията в молбата за нарушение на чл.8 от Конвенцията и по - конкретно нарушено право на зачитане на личен живот на адв. Цонев с отказа за присъждане на адвокатско възнаграждение са несъстоятелни. На първо място, адв. Цонев по собствена воля е подписал договор за безплатна правна помощ, по силата на който е приел да оказва безплатна правна помощ и съдействие в съдебното производство на С. М., за който е посочил, че е "близко лице". Следователно самия адвокат е преценил, че ще упражни безплатно правото си на труд на това близко лице, а не съда. Присъждането на адвокатското възнаграждение за този труд обаче е уредено в чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата и възниква само при наличието на посочените в него предпоставки, които бяха посочени по - горе и не са налице. Ето защо при наличие на законова разпоредба, която съдът е длъжен да приложи и да извърши проверка за наличието на предпоставките за присъждане на адвокатското възнаграждение, няма как да се приеме твърдяната намеса в професионалната свобода на адв. Цонев, попадаща в обхвата на понятието личен живот по чл.8 от Конвенцията. Предвид изложеното, настоящият състав на ВАС намира,че не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските, поради което молбата за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното Върховният административен съд, пето отделение