Определение № 164 от 04.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1219/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.2, във връзка с ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба, вх.№8026/24.01.2014 г., подадена от [фирма] - София, против определение №22854/29.11.2013 г. по ч.гр.д.№14998/2013 г. по описа на Софийския градски съд, търговско отделение. С посоченото определение въззивната инстанция е оставила без разглеждане жалба от длъжника [фирма] – С., срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 08.4.2012 г., издаден по гр.д.№14257/2012 г. по описа на Софийския районен съд, І ГО, 40 състав. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.. намира, че подадената частна жалба е допустима, но неоснователна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че издадената заповед за изпълнение не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските, съгласно разпоредбата на чл.413, ал.1 ГПК. Определението е правилно. Нормата на чл.419, ал.1 ГПК предвижда обжалваемост на единствено на разпореждането, с което е уважена молбата за незабавно изпълнение, докато по силата чл.413, ал.1 ГПК заповедта за изпълнение не може да бъде обжалвана, освен в частта за разноските. В случая производството е по чл.410 – 417 ГПК. Изключването на инстанционния контрол е изрично, поради което обжалваното въззивно определение за оставяне без разглеждане на подадената частна жалба срещу издадена заповед за изпълнение следва да се потвърди. Ето защо частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане – потвърдено. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,