Определение № 2440 от 30.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1735/2024 г.

Производството по делото е образувано по касационни жалби на Университет за национално и световно стопанство и „Галчев инженеринг“ООД срещу решение №70/30.01.2024г. по т.д.№648/23г. по описа на Софийски апелативен съд. Със същото е потвърдено решение №260612/03.10.2022г. по т.д.№548/2021г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която Университет за национално и световно стопанство [населено място] е осъден да заплати на основание чл.266 ЗЗД вр. чл.79 ал.1 ЗЗД на „Галчев инженеранг“ЕООД сумата от 698 591,18 лв. по фактура № 15/07.11.2019г., издадена въз основа на Протокол № 1 и сумата от 155 856,94 лв. по фактура № [ЕГН]/09.03.2021 г., издадена въз основа на Протокол № 2, представляващи неизплатено възнаграждение за изпълнени допълнителни СМР, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 04.05.2021г. до окончателното изплащане на сумите, а след отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която университетът е осъден да заплати на основание чл.86 ал.1 ЗЗД на дружеството обезщетение за забава, съответно в размер на 90 428,75лв. върху главницата от 698 591,18 лв. за периода от 20.12.2019г. до датата на завеждане на исковата молба - 29.03.2021г. и в размер на 779,28 лв. върху главницата от 155 856.94 лв. за периода от 12.03.2021г. до датата на завеждане на исковата молба - 29.03.2021г., както и законната лихва върху всяка от главниците, считано от 20.12.2019г. до 29.03.2021г. – върху главницата от 698 591,18 лв., и считано от 12.03.2021г. до 29.03.2021г. – върху главницата от 155 856.94 лв. тези искове, както и претенциите за законни лихви за посочените периоди са отхвърлени. Преди да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, настоящият състав на ВКС констатира,че в обжалваното въззивно решение е допусната очевидна фактическа грешка. Съставът на Софийски апелативен съд е изложил в решението си мотиви за неоснователност на претенциите за законна лихва върху главниците от датата на завеждането на исковата молба – 29.03.2021г. до 03.05.2021г., като въз основа на тях е заключил,че в тази му част решението подлежи на отмяна, а претенциите следва да бъдат отхвърлени. В диспозитива на решението обаче съдът е отменил първоинстанционното решение в частта за законната лихва върху всяка от главниците, считано от 20.12.2019г. до 29.03.2021г. – върху главницата от 698 591,18 лв., и считано от 12.03.2021г. до 29.03.2021г. – върху главницата от 155 856.94 лв. като е отхвърлил претенциите за законни лихви за посочените периоди. Така констатираното несъответствие препятства касационната инстанция да се произнесе по подадената касационна жалба на „Галчев инженеринг“ООД, с която се обжалва решението и в частта за законните лихви. Поради това делото следва да бъде изпратено на въззивния съд за отстраняване на допуснатата очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК при съобразяване мотивите на настоящото определение. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение