Определение № 6914 от 24.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6142/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по жалба, подадена от М. А. Г. от гр. Варна против Определение №4080/10.04.2025 г. на Административен съд Варна, постановено по адм. дело №29/2025 година, с което съдът оставил без разглеждане нейната жалба с вх. №51/03.01.2025 г. срещу Експертно решение №91782 от заседание №111 от 01.10.2024 г. на Специализиран състав по хирургични,ортопедични и СС болести на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) и прекратил производството по делото. Поддържа се, че определението е неправилно и излага съображения по същество, които са относими към касационните основания по чл. 209, т.3 във връзка с чл. 236 АПК. В срока по чл. 232 АПК е постъпило становище от ответника по частната жалба - Националната експертна лекарска комисия,който оспорва същата. Идентични са и доводите на ответника Директор на ТП на НОИ Варна. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид доводите в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното Определение №4080/10.04.2025 г. на Административен съд Варна, постановено по адм. дело №29/2025 година е оставил без разглеждане подадената от М. А. Г. от гр. Варна жалба с вх. №51/03.01.2025 г. срещу Експертно решение №91782 от заседание №111 от 01.10.2024 г. на Специализиран състав по хирургични,ортопедични и СС болести на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) и прекратил производството по адм. дело №29/2025 г. по описа на същия съд. За да постанови този правен резултат административният съд е приел, че жалбата е недопустима, тъй като с оспореното ЕР на НЕЛК е отменено ЕР на ТЕЛК и преписката е върната за ново освидетелстване на лицето с указания съобразно изложените от комисията мотиви, т.е. въпросът не е решен по същество, а съгласно чл. 145, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 97, ал. 2 АПК на оспорване подлежат не всички актове на по-горестоящия административен орган, с които се отменя първоначалния административен акт, а само онези, с които се отменя административния акт и въпросът се решава по същество. Определението е неправилно. С Експертно решение № 91190 от зас. № 76 от 17.04.2024 г. на ТЕЛК при „МБАЛ – Св.Анна-Варна“ АД при състояние до експертизата - 90 % ТНР, след преосвидетелстване поради изтичане срока на действие на предходно ЕР на ТЕЛК, е взето решение по документи и е определена оценка на работоспособността на М. А. Г. от 83,62% % ТНР, както и е определен срок пожизнен. М. А. е подала жалба по административен ред срещу Експертно решение № 91190 от зас. № 76 от 17.04.2024 г. на ТЕЛК при „МБАЛ – Св.Анна-Варна“ АД. Специализираният състав на НЕЛК е разгледал жалбата в заседание на 01.10.2024 г. и е счел, че трябва да отмени изцяло ЕР на ТЕЛК, и да върне преписката поради непълна документация. Жалбоподателят възразява срещу връщането на преписката на ТЕЛК от НЕЛК, тъй като НЕЛК е следвало да се произнесе по същество и се обосновава. Съгласно чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ) обжалванията на решенията на НЕЛК се правят пред Административен съд по реда на АПК. От съдържанието на разпоредбата на 112 ЗЗ е видно, че решенията на НЕЛК са единствените актове на органите на медицинската експертиза на работоспособността, които могат да бъдат обжалвани пред съда. В разпоредбата на чл. 112, ал. 1, т. 4 ЗЗ не е посочено кои решения на НЕЛК подлежат на обжалване по съдебен ред, поради което следва да се приеме, че предвидената възможност за обжалване се отнася за всички експертни решения на НЕЛК, стига да са налице останалите процесуални предпоставки, включително да е налице правен интерес от обжалването. В случая за жалбоподателя М. А. е налице правен интерес от обжалването на ЕР на НЕЛК, тъй като с него неблагоприятно се засягат нейните права и законни интереси, доколкото НЕЛК се е произнесла срещу решението на ТЕЛК, и е върнала за ново освидетелстване същото поради липсваща документация. Не е осъществен съдебен контрол върху правомощието на комисията да върне на ТЕЛК преписката за ново освидетелстване на лицето, в какъвто смисъл са били част от възраженията на А.. В допълнение, изтъкнатите от първоинстанционния съд аргументи в обжалваното определение касаят повдигнатия пред съда правен спор по същество относно законосъобразността на ЕР на НЕЛК, а не недопустимостта на първоинстанционната жалба на соченото правно основание – чл. 159, ал. 1, т.1 и т. 4 АПК. По изложените съображения, изводът на административния съд, че оспорването е недопустимо, е неправилен. Обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Преди да се произнесе първоинстанционният съд следва да съобрази и подадената преди с.з. на 02.04.2025г молба от НЕЛК,с изрично оттегляне на оспорени административен акт на основание чл.156 ал.1 АПК в писмо изх.№ 1-4180/28.03.2025г,като прецени значението на извършеното оттегляне спрямо висящността на правния спор понастоящем. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение