Решение № 1761 от 17.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11474/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на околната среда и водите против Решение № 13108/14.04.2025 г., постановено по административно дело № 4083/2024 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменена негова Заповед № 274/27.03.2024 г., прекратяваща служебното правоотношение на К. Д. Г. на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, след което да се постанови друго, с което да се потвърди процесната заповед. Касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Т. Тодорова, която моли да бъде уважена по съображения, изложени в нея и в писмени бележки. Ответната страна К. Д. Г. се представлява от адвокат И. Пенчева, която оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила, доводи за което излага в писмен отговор. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. Предмет на съдебен контрол е Заповед № 274/27.03.2024 г. на Министъра на околната среда и водите, с която е прекратено служебното правоотношение с К. Д. Г., заемаща длъжността Началник на отдел „Производствени и опасни отпадъци и трансграничен превоз“ в Дирекция „Управление на отпадъците и опазване на почвите“. Като правно основание в заповедта е посочена разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, а като фактическо такова наличие на обективна невъзможност за държавния служител да изпълнява служебните си задължения, поради това, че не отговаря на минималните изисквания за образование, опредено с длъжностна характеристика за длъжността и по-конкретно не притежава образование в професионална област „Индустриален мениджмънт“. С обжалваното решение, Административен съд – София град е отменил заповедта, развивайки мотиви за нейната материална незаконосъобразност, които напълно се споделят от настоящия съд, тъй като обосновани и съответни на приложимия закон. Законосъобразен е изводът на съда за това, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон и с в противоречие с неговата цел. В константната си практика относно законосъобразността на прекратяване на служебното правоотношение на посоченото основание, Върховният административен съд приема, че за да е осъществен фактическия състав на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл следва да е налице нова фактическа обстановка, която да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност и причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото са неподвластни на волята им. Или обективната невъзможност по принцип следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните по правоотношението не съдейства в една или друга степен. В случая посоченото в оспорената заповед фактическо основание, обуславящо обективната невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения, а именно промяната в изискването за заемане на длъжността не стои извън волята на органа по назначаване, а е извършено именно от него. Промяната е извършена чрез въвеждане на изискване за друга професионална област, различна от първоначално утвърдената чрез промяна в длъжностната характеристика на длъжността, което е осъществено по субективна преценка на административния орган. Действително, такава възможност съществува за него и същата се извършва по целесъобразност, без да подлежи на съдебен контрол, но това не дава възможност на органът по назначаване да я използва за прекратяване на служебното правоотношение на служителя поради обективна невъзможност, както правилно е приел съдът. Правното основание по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл би било приложимо тогава когато промяната в длъжността, водеща до обективна невъзможност за служителя да изпълнява вменените му задължения е нормативно въведена, без да зависи от волята от органа, каквато не е процесния случай. С оглед изложеното, неоснователни са твърденията в касационната жалба за неправилност на съдебния акт на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми, както и е обосновано, тъй като възприетите правни изводи съответстват на установените факти. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на ответната страна за присъждане на разноските сторени в хода на касационното производство за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 612,61 евро или равностойността на 1200 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,