Определение № 124 от 17.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 70/2023 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Х. Н. К., чрез процесуален пълномощник, е подала молба за отмяна с вх. № 298829/04.08.2022 г. по регистъра на Софийски градски съд на въззивно решение № 2110 от 08.11.2013 г. по в. гр. д. № 1234/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, втори състав, влязло в сила на 18.06.2015 г. С него е отменено частично решение от 28.12.2012 г. по гр. д. № 7307/2012 г. на Софийски градски съд, І ГО, 16-ти състав и вместо него е постановено друго, с което предявеният от настоящата молителка срещу Гаранционен фонд иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „г“ КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. е отхвърлен. Молителката обосновава искането за отмяна на решението с твърдението, че отхвърлянето на иска по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „г“ КЗ (отм.) е мотивирано с изчерпателното изброяване на кръга на лицата с право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт и недопустимото му разширяване с други лица, съгласно задължителните указания в ППВС № 2/30.11.1984 г., ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г. Поддържа, че след влизане в сила на решението е възникнало ново обстоятелство, а именно приемането на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, с което се разширява кръгът на лицата, имащи право на обезщетение по чл. 52 ЗЗД, между които са включени възходящите и низходящите до втора степен, както и лицата, за които се докаже, че са изградили с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпят значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето, и е обявено за загубило сила Постановление № 2/30.11.1984 г. на Пленума на Върховния съд. Твърди, че в конкретния случай с ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС не е извършено тълкуване на закона, а тълкуване на посоченото по-горе Постановление. Поради това, че отдавна живее в [населено място], моли за възстановяване на срока за подаване на молбата за отмяна, на основание чл. 64 ГПК. Ответникът – Гаранционен фонд, [населено място], чрез процесуален пълномощник, е депозирал в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК писмен отговор, с който оспорва молбата за отмяна и изразява становище за нейната неоснователност поради това, че ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС не се включва в приложното поле на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С. С. П. – трето-лице помагач на ответника в исковото производство, не изразява становище по молбата за отмяна. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, след като извърши проверка и прецени данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307, ал. 1 ГПК намира, че молбата за отмяна е недопустима. Постановяването на тълкувателно решение, с което е дадено различно разрешение на обуславящ изхода по спора въпрос от това, прието във влязлото в сила съдебно решение, не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Противно на доводите на молителката, няма основание да не се приложат указанията на т. 1 от Тълкувателно решение 7/2014 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според които последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в решението, предмет на молбата за отмяна, не представлява ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Доколкото извършената тълкувателна дейност не съставлява сама по себе си факт или обстоятелство от фактическия състав по иска, нито писмено доказателство за такъв факт, то същата не може по естеството си да се отнесе към обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, нито към което и да било друго основание за отмяна по същата разпоредба. Не могат да бъдат споделени и съображенията, че с ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК не се извършва тълкуване на закона, доколкото това е предметният обхват на всеки един акт на нормативно тълкуване, вкл. извършено от ВКС. Липсата на надлежни твърдения за наличие на предвидено в закона основание за отмяна, съобразно изчерпателно уредените в чл. 303 ал. 1 ГПК хипотези, води до недопустимост на настоящото извънинстанционно производство, съгласно задължителните указания, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед горното, без правно значение е обстоятелството, дали недопустимата молба по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е подадена в срока по чл. 305, ал. 1 ГПК, но независимо от това следва да се отбележи, че съобразно трайната практика на ВКС, срокът за подаване на молба за отмяна не подлежи на възстановяване, в този смисъл вж. определение № 63 от 21.05.2015 г. по гр. д. № 433/2015 г. на II г. о., определение № 86 от 17.02.2017 г. по ч. т. д. № 245/2017 г. на ВКС, II т. о. и др. Предвид изложеното и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение